Суперскъпите покупки на Манчестър Юнайтед могат да бъдат категоризирани по два начина: те или са Рио Фърдинанд, или са Хуан Себастиян Верон, пише в коментара си за „Телеграф” Рори Смит.

Димитър Бербатов е последната покупка, за която Сър Алекс плати цяло състояние, но българинът вече оправдава всяко пени, дадено за него. Останалите "дяволи" вече се настроиха за играта на Бербатов и започнаха да редят победа след победа, а Бербо започна да блести все повече и повече.

Има два вида играчи, с които работи Сър Алекс Фъргюсън – такива, които могат да играят за Юнайтед и такива, които са родени да играят за „червените дяволи”. Освен Фърдинанд, Уейн Рууни, Роналдо, Рууд ван Нистелрой и Рой Кийн също се вписаха по перфектен начин в тима на Манчестър Юнайтед и доказаха, че Сър Алекс не е сгрешил с тях, плащайки огромни суми за правата им. Шотландецът е доказал, че не е достатъчно да се харчат луди пари за трансфери, както правят Тотнъм и Ман Сити, а да се харчат за правилните футболисти.




Е, все пак и Сър Алекс е човек, и той бърка. Аржентинецът Хуан Себастиян Верон дойде на „Олд Трафорд” за сумата от 28 милиона паунда с реномето на един от най-добрите плеймейкъри в света. Отличните му игри в Лацио и националния отбор на Аржентина накараха Фъргюсън да забележи в него идеалния човек, който да връзва играта между халфове и нападатели. Впоследствие обаче престоят на Верон се превърна в провал и постави под съмнение качеството на Сър Алекс да избира правилните играчи за своя отбор.


За първите си 5 месеца Бербатов приличаше повече на Верон. Никога никой не е поставял под съмнение неговите качества, неговото първо докосване или головия му инстинкт. Въпросът бе дали Юнайтед наистина се нуждае от него?


„Червените дяволи” наложиха система 4-6-0, която накара някои от водещите треньори в Европа да се надсмеят на нея. Пръв тази система наложи Лучано Спалети в Рома, а след това Юнайтед завоюва титлата в Англия и Шампионската лига без чист нападател. Роналдо, Рууни и Тевес сменяха позициите си, импровизираха, дори се подиграваха с противника. Никой не забеляза нужда от типичен централен нападател. Е, почти никой. Сър Алекс настоя за привличането на такъв и набеляза Бербатов.


И тогава дойдоха въпросите. Защо Фъргюсън плати 30 милиона пауда за Берба? Защо го преследваше повече от 9 месеца и не се отказа до последната минута на трансферния пазар? Изглеждаше, че отговорът дойде още в първите 10 минути на българина с екипа на „червените дяволи”, когато подаде на Тевес за 1:0 при гостуването на Ливърпул. Но след това, той и неговите съотборници изглеждаха така, сякаш наистина не знаеха защо Бербатов е там.



Бавно, но сигурно, магията на Фъргюсън проработи. Той говори с месеци за това как неговите футболисти трябва да се научат да се възползват от Бербатов и неговите качества. Три гола в последните три мача за българина дадоха отговора на всички въпроси.

Сега, дори с типичен централен нападател като Бербо, Юнайтед все повече заприличва на Рома на Спалети. Бербатов играе тази роля, която Спалети отрежда на Франческо Тоти – креативен нападател, който се връща назад, пази топката и създава пространства за своите съотборници. Неговата игра прилича на тази на пивод в хандбала. Неговите магически докосвания и важни голове пратиха Юнайтед на върха и няма индикации, че с Бербо в редиците си, скоро ще слезе оттам.



Е, едно е сигурно: Бербатов по-скоро е като Рио Фърдинанд за Манчестър Юнайтед, отколкото като Хуан Себастиян Верон.