Изучаването на многообразните нюанси на индивидуалния талант се е превърнало в академична дисциплина на „Олд Трафорд” и Сър Боби Чарлтън не губи време и много скоро в характерния за него стил на мистифициране на образите прибягва директно на въпроса.

„Все още изучавам Бербатов. Наблюдавах го в Тотнъм и още тогава смятах, че той ще е господар на собствената си съдба. Той направи правилния избор. Но да играеш за Манчестър Юнайтед  е далеч по-взискателно. Тук от теб се очаква да изпълняваш по страхотен начин всичко това, което си способен да вършиш добре, но и да изпълняваш твоя дял от работата – което в неговия случай означава да се връща назад и да се бори за топката, да помага на защитниците си винаги когато е достатъчно близо.

Бербатов е единствен по рода си. Първоначално гледах много критично на него, мислейки: Я виж. Веднага щом загуби владението на топката той престава да тича и започва да ходи, все едно си казва „нека някой друг се заеме”. Което ме наведе на мисълта, че той трябва да е наистина добър играч за да може да си позволи подобно поведение.

Всичко се разви постепенно. В последните няколко срещи успях да вникна в наистина великолепните му умения, съзнанието му на терена, физическата мощ и способността да държи противниците далеч от себе си. И не само това. Когато Бербатов подава, той го прави с намерението да улесни максимално човекът от другата страна на топката. Пасовете му са прецизни и пласирани перфектно. Към това не може да не се добави контролът върху топката и инстинкта пред противниковата врата.

Промених мнението си за него. Той притежава масивен талант. Наистина. В момента Бербатов се намира на правилното място в правилното време и ако успее да предложи константно представяне на подобно високо ниво той ще зарадва много хора в Манчестър, защото те очакват именно това.

На моменти той разочарова, но може би няма да сгрешим ако гледаме на него по същия начин както възприемаме Джордж Бест – той е такъв, какъвто е. Кантона бе характерен с тази своя арогантност, но той вършеше своята част от работата. Никога не съм се оплаквал от него по този параграф, той бе просто сензационен. В този изглед от времето и пространството, който Бербатов започва да се вмества, той ще става все по-добър.

Тук в действителност става въпрос за това, с което се оприличава един играч на Манчестър Юнайтед: тази специална смесица от чист кураж, издръжливост и несломима ревност. Бербатов, подобно на Ерик Кантона, съществува на границата, където бунтарските инстинкти се срещат с колективната воля.

Той осъзнава грандиозността на това, в което е замесен. Бербатов има потенциала да се превърне в един от най-великите играчи. Той не се вписва в образа на типичния футболист, Бербатов е крачка напред. Бих се наслаждавал да стоя на терена редом до него, но аз се карам с него. И то доста. Щом съотборниците ти могат да се борят за загубените топки, то и ти като част от колектива, носиш същата отговорност.

Вътре в себе си съм критично настроен към него и мисля, че отбора заслужава повече за сумата, която заплати за него. Но за никого не е тайна на къде се е запътил той.