Сина на вятъра Мартин Петров изигра последния си мач като професионалист през май 2014-а за ЦСКА срещу Локомотив Пд, но все още не е забравен в Испания, кьдето носи екипа на Атлетико Мадрид в продължение на две кампании - 2005/06 и 2006/07.
Пред VAVEL крилото върна лентата назад към най-добрите си спомени с дюшекчиите:
"Бях достигнал тавана на развитие във Волфсбург и след 4 прекрасни години трябваше да направя крачка напред. Когато Лъчо Танев ми се обади с офертата от Атлетико, не се колебах и секунда. Атлетико е уникален клуб и във всеки мач има уникална атмосфера. Убедих се в това още през 1998-а, когато гостувахме тук с ЦСКА за Купата на УЕФА, но трябваше да изгледам мача от трибуните заради контузия. Още с пристигането усетих величието на Атлетико в Испания и по света. Получих много топло посрещане от феновете и хората в клуба. Съжалявам само, че заради контузията не показах най-доброто от себе си. Помня обаче как победихме Барселона с 2:1 в първото ми голямо дерби. Дадох асистенция на Фернандо Торес и публиката скандираше името ми. Обстановката и емоциите не могат да се опишат. Трябва да ги почувстваш, за да ги разбереш. Баща ми и жена ми бяха на стадиона и след мача не знаехме къде се намираме - беше като в сън! Две нощи не можах да спя. Емоциите и адреналинът ме държаха буден.
Бях най-близък с Кежман, тъй като не говорех добре кастилски. Бях най-много време с него, деляхме стая на лагерите. В съблекалнята пък седях до Фернандо Торес. Той е много скромен, никога не се е държал като голямата звезда в отбора. В момента продължавам да следя всички мачове на отбора. Прогресът в последните няколко години е страхотен. Впечатляващо е как отборът се бори за всяка топка и търси победата до последно. Чоло е най-добрият треньор в света. Мотиватор, психолог и треньор. Пожелавам успехи на Атлетико, завинаги ще бъда един от вас", завърши Мартин, цитиран от вестник "Тема спорт".
