Шампионска лига се завръща с първите битки в осминафиналите на турнира през следващата седмица. 16 отбора достигнаха до тази фаза, като сред тях са „топчии”, „дюшекчии”, „задници”, „орли”, „лисици” и „дракони”.

УЕФА прави кратък обзор откъде идва всеки прякор на участниците в елиминационната фаза:

Арсенал – „Артилеристите”, „Топчиите”
Арсенал е основан през 1886 година от група работници в оръжейния завод „Улуич Арсенал”. Улуич е район в югоизточен Лондон, известен с производството на оръжия. От там идва името Арсенал и оръдието на емблемата.

Атлетико Мадрид – „Дюшекчиите”
В периода след гражданската война в Испания матраците в страната се произвеждали само в една разцветка – с бели и червени линии заради по-евтината цена. Атлетико зарязва своите екипи в синьо и бяло, за да играе с червено и бяло и моментално получава прякора „дюшекчиите”.

Барселона – „блаугранас”, „кулес”
„Блаугранас” идва от цветовете на фланелките – синьо и червено, но „куле” има по-интересен произход. Всички фенове на Барса казват „Аз съм куле”. Историята идва от там, че на стария стадиона на Барселона винаги имало прекалено много публика и нямало места за всички. Затова феновете на Барса се катерели по стените и всички минувачи долу под стадиона виждали само задниците им високо по стената. От там идва този прякор „куле” /задник/

Байерн – „Червените”
Шест години след основаването си през 1900 година Байерн се свързва с отбора на Мюнхнер Шпортклуб с искане да ползва техния терен и съоръжения. Има само едно условие – Байерн да замени черните си шорти с червени. Оттогава Байерн са „червените”

Бенфика – „Орлите”
Още от формирането на Бенфика през 1904 година орелът на емблемата е символ на независимост, власт и чест. В момента клубът разполага с два орела – единият е Витория /Победа/, а другият Глория /Слава/. Преди домакинските мачове един от тях винаги прави полет над стадиона и каца върху клубното лого.

Борусия Дортмунд – „Жълто-черните”
Дортмунд едно време носели червено, бяло и синьо, но през 1913 година бъдещият президент на клуба Аугуст Бюсе настоява екипите да са в жълто и черно. Това са цветовете на Британия, отбор, който се обединява с Дортмунд няколко години по-рано. Тогава за кратко Борусия си печели прякора „лимоните”

Ювентус – „Старата госпожа”
Има полемики откъде идва този прякор, но най-популярното обяснение е, че семейство Аниели, което купува клуба през 20-те години на миналия век иска Ювентус да се свързва с мъдрост и зрялост, затова избират шика на една „Старата госпожа” /Vecchia Signora/

Лестър – „Лисиците”
Районът на Лестър е известен с лова на лисици, който вече почти изцяло е забранен във Великобритания. Клубът получава прякора „лисиците” през 20-те години на XX век. Играчите излизат на терена под мотото „Лисиците никога не се предават”.

Леверкузен – „Фирмения клуб”
Леверкузен започва като клуб на фармацевтичния гигант Байер. Клубът е основан през 1904 година с петиция, подписана от 170 работници на Байер. Затова се нарича „Фирмения клуб”

Манчестър Сити – „Гражданите”, „Небесносините”
„Гражданите” /Citizens/ е разширено от City. Членовете на официалния фенклуб и в момента са citizens – граждани. „Небесносините” идва от цвета на фланелките.

Монако – „Червено-белите”
Прякорът идва от клубните цветове, които са взети от флага на княжество Монако. От своя страна княжеството заема червеното и бялото от герба на прословутата фамилия Грималди.

Наполи – „Партенопеи”
Идва от старото име на Неапол – Партенопе. В гръцката митология Партенопе е една от сирените, които отишли в морето, но с песните си не успяла да подмами Одисей и се удавила. Градът получил името си в нейна чест, защото нейното тяло изплувало на брега точно там.

Пари Сен Жермен – ПСЖ
Във Франция чето ги наричат и „Червено-сините” или парижаните, но във футболния свят са се наложили като ПСЖ заради първите букви на името си. В по-новата история са наричани и „принцовете”, защото стадионът им се казва „Парк де пренс” /Паркът на принцовете/

Порто – „Драконите”
Драконът е символ на Порто още от IX век, изразявайки борбен дух и непобедимост. Порто поставя дракона върху клубната емблема през 1922 година по идея на техния бивш играч Аугусто Баптиста Ферейра.

Реал Мадрид – „Меренгес”
Екипите в бяло на Реал Мадрид първоначално напомнят на феновете в страната за популярния десерт меринге, който се приготвя от разбити белтъци и захар, което прави десертът напълно бял. Популярният радио журналист Матиас Пратс коментира всички мачове на Реал Мадрид по националното радио и налага прякора „Лос Меренгес” за Реал. От танца меренге идва погрешното схващане за Реал Мадрид като „Белия балет”. Оригиналният прякор е заради сладките, а не заради танца. Мерингес много наподобяват популярните в България сладки, известни като целувки.

Севиля – „Мивките”
Едно от обясненията е, че стадион „Рамос Санчес Писхуан” напомнял на една голяма мивка, погледната отгоре. В ранните години на XX век мивките се произвеждали в бяло с червена линия, а точно такива били и цветовете на Севиля.