Останах силно изумен, след като още в края на месец септември голяма част от футболната общественост отписа Рубен Аморим като треньор на Манчестър Юнайтед.
Коментарите от рода на „той не е за този клуб; схемата му не работи в Англия; никой не играе с 3-ма централни защитници в модерния футбол; той не използва правилно Бруно Фернандеш; отказва да промени принципите си; той всеки мач сменя защитници и др.“ се превърнаха в добре наизустени рефрени и бяха повтаряни в социални мрежи, медии и телевизии. Че дори и от доста легенди на клуба като Уейн Рууни, Гари Невил и Рой Кийн (все доказани и успешни треньори (!), макар и големи футболисти).
Относно смяната на защитниците - те най-често или имат картони, или се връщат от контузии, или са на предела на силите си. Иначе Де Лихт е константата като очаквам същото и за Лисандро Мартинес, ако достигне предишното си ниво и остане здрав след втората си последователна тежка контузия. Не това обаче е важното.
Най-важното е, че неотдавна излезе силният човек на „Олд Трафорд“ сър Джим Раъклиф и каза, че 40-годишният Рубен Аморим ще получи 3 сезона, за да „докаже, че е добър треньор“. Защото всеки, работил под някаква форма във футбола, е пределно наясно, че един наставник трябва да се оценява след поне 2 пълни сезона.
И защото не е нормално да платиш 15 милиона неустойка за специалист, който иска да си довърши сезона в Спортинг (Лисабон) и пак да стане шампион на Португалия, докато ти да настояваш да поеме през ноември един разбит отбор на 14-о място в класирането на Висшата лига. При това в средата на сезона, а в началото на новия да го уволниш…
Това си е безумие! И думата разбит не е прекалено силна, защото играчи като Антъни, Джейдън Санчо и Маркъс Рашфорд бяха в топ 5 по заплати, докато Алехандро Гарначо и Андре Онана смятаха, че трябва да са титуляри. В същото време, Манчестър Юнайтед се спаси от битката за оцеляване (!) само заради отчайващо слабата тройка в края на класирането.
Какво направи Аморим? Избра единствения правилен път. Първо спечели съблекалнята като махна гнилите ябълки и заложи на Амад Диало, който сега ще играе дори на вратата за него, вместо да ръкомаха като Антъни, Санчо и Рашфорд, че ги карат да тича в защита, милите, но си чакат по 2-3 торби с пари всяка седмица.
Второ - смени цялото нападение на Манчестър Юнайтед и доведе сърцатите Матеуш Куня и Брайън Мбемо, които искат да играят за този клуб, въпреки че той да бе доведен дотам, че да не участва в Европа дори. Същото важи за новия вратар Сен Ламенс, за първия му и единствен сериозен трансфер през миналата зима – Патрик Доргу, както и за новодошлия нападател Бенямин Шешко. Сега с просто око е видно, че всеки един футболист на терена се раздава за Аморим и е щастлив, че носи фланелката на Манчестър Юнайтед, а не я разхожда по терена, искайки повече от другите.
Не съм фен на статистиката, но тя ясно показва, че отборът създава достатъчно положения и те рано или късно ще започнат да бъдат реализирани, защото новите в атака ще се аклиматизират, а контузиите ще спрат. Та те още нямат дори 4-5 мача заедно на терена…
Видно е обаче, че в момента Манчестър Юнайтед играе добър футбол, като може и да се защитава добре. Доказа го и на „Анфийлд“, където късметът определено покри „червените дяволи“, но пък толкова пъти им обърна гръб през последните години, а и в мача с Арсенал на старта.
Сега, всички сигурно ще кажат, че Аморим спечели за първи поредни победи и нищо не е доказал, което е факт. Факт е обаче, че бе избран за мениджър на месеца във Висшата лига. Играта също е факт, усмивките и песните отново се върнаха на „Олд Трафорд“, а навярно мнозина забравиха, че още в първите кръгове Юнайтед игра с всички водещи клубове - Арсенал, Манчестър Сити, Ливърпул и Челси. В началните си 10 мача тимът срещна 7 от отборите в горната половина на класирането. В същото време, спечели 17 точки от първите 10 кръга и вкара 17 гола в тях, а през миналия сезон за същия период имаше 12 точки и 9 попадения.
След всичко изброено по-горе, макар да е доста рано през сезона, ще си позволя една прогноза – догодина Аморим ще изведе Манчестър Юнайтед в Шампионската лига, ако няма дългосрочни контузии на основни футболисти. Макар откакто дойде да освободи над 20 играчи и да направи общо 5 сериозни трансфера с този на Доргу преди почти година.
Ще си позволя и да попитам – някой ще се извини ли на Рубен Аморим? Явно все пак знае какво прави и проблемът не е в схемата му, нито в постройката, нито в защитата или във всички останали неща, в които знайни и незнайни войни го обвиняваха. Защото да преобразиш един незаинтересован отбор в колектив, който се бори за теб и си помага на терена за една година, си е успех.
Особено, ако намалиш разходите за заплати и то в клуб като Манчестър Юнайтед, който винаги е следен под лупа и трябва да се бори за трофеи, а бе доведен дотам, че да не играе в Европа след десетки трансферни провали, още толкова уволнени треньори и не по-малко лоши управленски решения след оттеглянето легендарния сър Алекс Фъргюсън.
