- Още не съм. Но съм бил около България толкова много пъти. Все пак Фор­мула 1 има състезание в Турция. Там съм виждал толкова много знамена на вашата страна. Дори в на­чалото бях много изненадан. Българското знаме по-често попадаше в очите ми, отколкото червеното тур­ско. Попитах защо е така. Тогава ми казаха, че в Бъл­гария има хиляди фенове на Формула 1, които посе­щават Гран при на Турция. Това е страхотно и трябва да им благодарим. Надя­вам се, че с нашия отбор „Ред Бул Рейсинг" сме спе­челили привърженици и в България.

Познавате ли някои български спортисти?

- Нека да помисля... Май няма да мога да назова име. Доста информация ми се трупа постоянно и ако ми помагате с имена, ще ви ка­жа. Когато бях дете, в Бундеслигата играеха няколко много големи ваши футбо­листи. Със сигурност знам, че ваша атлетка държи фе­номенален световен ре­корд в скока на височина (б. а. - Стефка Костадинова).

Остава ли ви време да следите футболния жи­вот? Германската леген­да Лотар Матеус беше до­скоро национален селек­ционер на България.

- Не съм говорил с него за това. Аз обичам футбола, играя понякога, гледам. Но не следя в подробности какво се случва.

Помните ли четвърт­финала на световното първенство в САЩ меж­ду България и Германия през 1994-та?

- Хей! Бил съм едва на седем години. Но след като ме питате, сигурно резул­татът не е бил в полза на Германия. Така ли е?

Да, България победи с 2:1 в Ню Йорк.

- Щом е така - по-добре, че не съм го гледал. По този начин няма начин да съби­рам негативни впечатления от България. Знаете, че не обичам да губя, а не е приятно, че нашият Бундестим е паднал на световното. Искам да имам само приятели в България.

Да се върнем на Фор­мула 1. Кой е най-големият момент от впечатляващия ви сезон?

- Трудно ми е да отлича едно състезание или един отделен миг. Особено бях щастлив от победите в Монако и Монца. А и разбира се, от Япония! Въпреки че останах трети, там станах и на теория за втори път све­товен шампион. Радвам се, че сега дойдох в нашия завод в Милтън Кийнс отново като първенец. И се на­слаждавам на усмивките по лицата на хората от еки­па ни, които не са били с нас на състезанията.

Колко време още ще празнувате?

- О, вече започвам да се фокусирам върху следва­щия сезон. Предстои ни толкова много работа. Благодарен съм безкрайно на екипа ми в „Ред Бул Рей­синг". Трудно ми е да го опиша, да назова всеки. Всич­ки бяха изключително кон­центрирани и направихме едва няколко грешки през целия сезон.

Само на 24 години ве­че имате всичко. Мотиви­ран ли сте да продължите да печелите?

- Ако на 24 години кажа, че нямам мотивация, няма смисъл да се състезавам повече. Напротив - много съм мотивиран да продъл­жа, да ставам все по-добър. Убеден съм, че моите най-силни дни предстоят. Исто­рията на Формула 1 озна­чава много за мен. И се чув­ствам специално, като знам, че съм вече част от нея. Не вярвам да се събудя един ден и да си кажа, че всичко съм постигнал. Ще бъде жалко, наистина. И от този момент ще ставам са­мо по-слаб. Не може да ста­не друго. Дори когато един ден се откажа от карането, като се събуждам сутрин, ще си казвам, че най-до­брите ми дни предстоят. Човек трябва да гледа в бъ­дещето и в професионал­ния си живот, и в личния.

Какво очаквате от кон­куренцията?

- В последните десет го­дини Формула 1 стана един от най-оспорваните спортове. Преди разликата между първия и втория на състезания минаваше ре­довно 40 секунди. Сега пър­вите четирима са подреде­ни само в рамките на пет секунди. Така беше напри­мер на състезанието в Япо­ния. А ще става и още по-трудно. Момчетата от другите отбори също работят и искат да ни съборят от вър­ха. Ние трябва още повече да се труди м, за да останем най-отгоре.

Какво ще е различно в новия сезон?

- Колите ще бъдат малко по-различни. Трябва да се адаптираме към тях. По-лесно е да направиш бързата кола надеждна, откол­кото надеждната кола да стане бърза.

Каква музика слуша­те?

- Обичам музиката на двигателя от Формула 1.

Само нея ли слушате?

- Не, разбира се! Още от дете има песни, които обожавам. Когато карах коле­ло като малък, най-много обичах музиката от филма „Роки". Не искам да назова­вам конкретни групи и пар­чета. Нека си останат в ушите ми.

Как прекарва Коледа най-известният днес пи­лот от Формула 1?