Министърът на младежта и спорта Красен Кралев и министърът на здравеопазването д-р Петър Москов дадоха старт на дългосрочна програма на правителството „За здраво поколение”. Целта на правителствения проект е да се реализира политика за подобряване здравето на децата в училище.
Трите стълба, на които кабинетът базира тази програма, са изграждане на навици за здравословно хранене, на навици за двигателна култура и спорт, осъществяване на масивна модерна информационна кампания в училищата за превенция на алкохола, наркотиците и тютюнопушенето.
Програмата на правителството бе обявена от двамата министри по време на Европейската седмица на спорта и по повод първия учебен ден на дискусия „Здрави в училище”, организирана от вестниците „Труд” и „24 часа”.
„80% от българите от 18 до 60-годшна възраст не се движат активно, 75% от тях нямат никаква двигателна активност. Същите тези 80% българи с начина си на живот дават много лош пример на своите деца и резултатът е, че сега расте болно, обездвижено и затлъстяло поколение. Около 18% от подрастващите са със свръхтегло, около 8% са със затлъстяване, 61% от децата са с гръбначни изкривявания. При децата от 1 до 4 клас цифрите са още по-големи. Борбата с този бич на 21 век – обездвижването, трябва да започне според нас в най-ранна възраст в дома и да продължи в училище. Родители и държава трябва да обединим усилията, за да накараме децата ни да се движат и да заобичат спорта, защото, ако не вземем мерки, сме на път да изгубим битката с компютрите и електронните игри”, посочи министър Красен Кралев.
Над 30 хиляди деца са обхванати само през 2015 г. по програмите на ММС за спорт извън училище „Научи се да караш ски”, „Научи се да плуваш”, „Тенисът - спорт за всички”, „Програма за развитие на детския футбол”. Близо 20 % от тези деца, които за първи път са се докоснали до магията на тези спортове, трайно се занимават с тях след приключването им, отчете Кралев. Тези програми са разработени за безплатни занимания на децата със спорт в свободното им време за подобряване на тяхното здраве и физическата им активност.
„В същото време задължителните занимания в училище по физическо възпитание досега не бяха ефективни. Почти цяла година ни отне да вкараме в Закона за предучилищно и училищно образование, който се гледа на второ четене в парламента, т.нар. поправка трети час по физическо възпитание. Целта е третият час по физическо да бъде изпълнен със съдържание. Поправката е напълно в унисон с най-модерната тенденция в Европа, тъй като ние залагаме от пети клас нагоре да влизат професионални треньори, които да запалят децата по даден спорт. След 10 години, ако реформата бъде направена, ще обърнем лошата тенденция”, категоричен бе Красен Кралев.
Той допълни, че до две седмици промяната ще бъде гласувана в парламента и благодари на министъра на образованието проф. Тодор Танев за подкрепата по тази политика.
В същото време обаче Кралев цитира статистика, според която България се нарежда на едно от последните места спрямо други страни по брой часове по физическо в училище. В Исландия, например, се провеждат 216 часа по физическо възпитание годишно, в Полша – 289, във Франция 144 срещу 62 в България.
От 2 433 училища 1700 имат физкултурни салони, 300 нямат никаква спортна база, а 433 са с пригодени помещения. Това са обобщени данни на междуведомствена работна група, която ще изготви анализ на състоянието на спортната база в училищата, съобщи министър Кралев.
„Идеята ни е да предложим на Министерския съвет и на Народното събрание мащабна програма в рамките на 5 години за изграждане на физкултурни салони и на вече съществуващи,” посочи спортният министър.
Министърът на здравеопазването д-р Петър Москов пое ангажимент бюфетите в училищата да бъдат внимателно контролирани през цялата учебна година и всички нарушения да бъдат изнасяни веднага в медиите. В близките дни ще бъде изготвена фейсбук страница „За здраво поколение, която ще е изцяло в услуга на родителите. Предстои организирането на беседи, кръгли маси, семинари и обучения в цялата страна за здравословно хранене.
„Модерната държава е тази, която осигурява на своите съграждани условия за здравословен живот. Искаме да създадем обществена среда, която да наложи моделът, че да живееш здравословно е модерно и интелигентно”, каза д-р Москов.
Проф. д-р Донка Байкова посочи, че хипертонията, лошият холестерол, диабетът тип 2 се появяват все по-често при деца и подрастващи у нас. Проучванията показват, че тези болести се появяват при нашите деца вследствие на наднормено тегло и обездвижване.
Народният представител Султанка Петрова алармира, че съвсем наскоро е получила сигнал за продажба на енергийна напитка на територията на училище. Тя призова за по-строг контрол върху продуктите, които се предлагат в училище.
Анатоли Илиев от Столичния общински съвет предложи да се въведат отново здравните карти в училищата, в които да се вписват данни за учащите в началото и в края на учебната година.
От сайта „БГ Мама” поискаха от Министерството на образованието и науката да премахне оценката по спорт в училищата, защото това действа потискащо върху децата.
Трите стълба, на които кабинетът базира тази програма, са изграждане на навици за здравословно хранене, на навици за двигателна култура и спорт, осъществяване на масивна модерна информационна кампания в училищата за превенция на алкохола, наркотиците и тютюнопушенето.
Програмата на правителството бе обявена от двамата министри по време на Европейската седмица на спорта и по повод първия учебен ден на дискусия „Здрави в училище”, организирана от вестниците „Труд” и „24 часа”.
„80% от българите от 18 до 60-годшна възраст не се движат активно, 75% от тях нямат никаква двигателна активност. Същите тези 80% българи с начина си на живот дават много лош пример на своите деца и резултатът е, че сега расте болно, обездвижено и затлъстяло поколение. Около 18% от подрастващите са със свръхтегло, около 8% са със затлъстяване, 61% от децата са с гръбначни изкривявания. При децата от 1 до 4 клас цифрите са още по-големи. Борбата с този бич на 21 век – обездвижването, трябва да започне според нас в най-ранна възраст в дома и да продължи в училище. Родители и държава трябва да обединим усилията, за да накараме децата ни да се движат и да заобичат спорта, защото, ако не вземем мерки, сме на път да изгубим битката с компютрите и електронните игри”, посочи министър Красен Кралев.
Над 30 хиляди деца са обхванати само през 2015 г. по програмите на ММС за спорт извън училище „Научи се да караш ски”, „Научи се да плуваш”, „Тенисът - спорт за всички”, „Програма за развитие на детския футбол”. Близо 20 % от тези деца, които за първи път са се докоснали до магията на тези спортове, трайно се занимават с тях след приключването им, отчете Кралев. Тези програми са разработени за безплатни занимания на децата със спорт в свободното им време за подобряване на тяхното здраве и физическата им активност.
„В същото време задължителните занимания в училище по физическо възпитание досега не бяха ефективни. Почти цяла година ни отне да вкараме в Закона за предучилищно и училищно образование, който се гледа на второ четене в парламента, т.нар. поправка трети час по физическо възпитание. Целта е третият час по физическо да бъде изпълнен със съдържание. Поправката е напълно в унисон с най-модерната тенденция в Европа, тъй като ние залагаме от пети клас нагоре да влизат професионални треньори, които да запалят децата по даден спорт. След 10 години, ако реформата бъде направена, ще обърнем лошата тенденция”, категоричен бе Красен Кралев.
Той допълни, че до две седмици промяната ще бъде гласувана в парламента и благодари на министъра на образованието проф. Тодор Танев за подкрепата по тази политика.
В същото време обаче Кралев цитира статистика, според която България се нарежда на едно от последните места спрямо други страни по брой часове по физическо в училище. В Исландия, например, се провеждат 216 часа по физическо възпитание годишно, в Полша – 289, във Франция 144 срещу 62 в България.
От 2 433 училища 1700 имат физкултурни салони, 300 нямат никаква спортна база, а 433 са с пригодени помещения. Това са обобщени данни на междуведомствена работна група, която ще изготви анализ на състоянието на спортната база в училищата, съобщи министър Кралев.
„Идеята ни е да предложим на Министерския съвет и на Народното събрание мащабна програма в рамките на 5 години за изграждане на физкултурни салони и на вече съществуващи,” посочи спортният министър.
Министърът на здравеопазването д-р Петър Москов пое ангажимент бюфетите в училищата да бъдат внимателно контролирани през цялата учебна година и всички нарушения да бъдат изнасяни веднага в медиите. В близките дни ще бъде изготвена фейсбук страница „За здраво поколение, която ще е изцяло в услуга на родителите. Предстои организирането на беседи, кръгли маси, семинари и обучения в цялата страна за здравословно хранене.
„Модерната държава е тази, която осигурява на своите съграждани условия за здравословен живот. Искаме да създадем обществена среда, която да наложи моделът, че да живееш здравословно е модерно и интелигентно”, каза д-р Москов.
Проф. д-р Донка Байкова посочи, че хипертонията, лошият холестерол, диабетът тип 2 се появяват все по-често при деца и подрастващи у нас. Проучванията показват, че тези болести се появяват при нашите деца вследствие на наднормено тегло и обездвижване.
Народният представител Султанка Петрова алармира, че съвсем наскоро е получила сигнал за продажба на енергийна напитка на територията на училище. Тя призова за по-строг контрол върху продуктите, които се предлагат в училище.
Анатоли Илиев от Столичния общински съвет предложи да се въведат отново здравните карти в училищата, в които да се вписват данни за учащите в началото и в края на учебната година.
От сайта „БГ Мама” поискаха от Министерството на образованието и науката да премахне оценката по спорт в училищата, защото това действа потискащо върху децата.
