Един от най-известните български нападатели от близкото минало Андрей Желязков празнува днес юбилей. Жужо навършва 70 години. Той е избран за футболист №1 на 1980 година. Със Славия два пъти печели два пъти купата на България. Играе в Холандия, където с Фейенорд трумфира с титлата и купата. Носил е екипите на Страсбург и Беершот.
Андрей Желязков държи рекорда по брой мачове и голове за Славия съответно 338 и 136. Участвал е на световното първенство в Мексико. Ето какво каза той специално за NOVSPORT.

- Честит юбилей. Как се чувствате?
- Добре за своята възраст. Не спортувам активно, но като цяло се опитвам да поддържам форма.
- Какво си пожелавате по-повод този ваш юбилей?
- Здраве и късмет. За мен, семейството и близките. На тези години какво друго да искам.
- Кой ви насочи към футбола?
- Сам се ориентирах към футболна като дете. Тогава нямаше какво да се прави. Затова ни оставаше да играем футбол по улиците и стадионите. Започнах да тренирам в Марица-Изток в Ковачево, а след това преминах в Раднево. На 16 години вече играех футбол в зоните, тогава нямаше "В" групи. Бях и в школата на Берое. След това един човек, който вече го няма, Иван Славов ме препоръча на Славия. Така и дойдох в София и заиграх за белите.
- Имате големи успехи с белия екип?
- В Славия имаше добри треньори, а имахме добър колектив. За съжаление не станахме първи, но два пъти спечелихме купата на България.Тимът ни беше обигран и много силен.
- Ще има ли кой да задмине рекордите ви в Славия?
- Трудно ще е. Особено като гледам колко често футболистите у нас сменят отборите си. Иначе го желая някой да го направи. Дано се намери такъв футболист, който да ме задмине. Ще се радвам.
- Имате ли любими мигове в успешната ви карера?
- Не са един или два. Няколко са Един от тях е участието ми на Световно първенство в Мексико през 1986 година. Това си ми беше детска мечта. След това мога да посоча спечелването на шампионската титла и купата Холандия. Трансферът във Фейенорд беше върхът на кариерата ми. Също така и избирането ми за Футболист на годината през 1980 година.
- Сбъднал сте мечтите си?
- Да. Това са ми били мечтите. Когато човек силно ги иска, те се сбъдват. Трябва да си последователен и непримирим. Не трябва да се предаваш, защото в живота има и много трудни моменти, при които не можеш да се предаваш.
- И за всичките тези сезони в Славия не са ми канили в Левски или ЦСКА?
- Не съм знаел да е имало такива предложения. Ако е било, това е останало между клубовете. Аз не съм и искал да напускам Славия. Чувствах се отлично в Славия и едва ли щях да напусна при предложение на ЦСКА или Левкски.
- Има ли нещо, за което да съжалявате. Неосъществен трансфер?
- Възможно е да е имало, но тогава времената бяха други. По времето на комунизма нещата ставаха трудно. Но и да е имало предложения, то аз не зная.
Доволен съм, че отидох в Нидерландия, попаднах именно във Фейенорд. Играл съм с много големи футболисти, от които човек може да научи много повече от тях за кратко време, отколкото от някой спортен институт.
- Играл сте в един отбор с големия Йохан Кройф?
- Не беше само той. В този отбор на Фейенорд играше и Вилем ван Ханеген. Това бяха двамата най-известни футболисти в Нидерландия.
- Какво си спомняте?
- Само хубави неща и спомени имам. Много добро преживяване и се докосваш до играта на едни от най-големите футболисти, а ти играеш рамо до рамо с тях. Младите едва ли го помнят това, а трябва да го прочетат. Пак ще се повторя, трябва да го изживееш и да се докоснеш до това, за да го усетиш.
- Имате ли голове, които помните. Да са били специални за вас?
-  Може би головете във финалите за купата, които сме играли в България - срещу Локмотив София. Тогава спечелихме с 3:2, аз отбелязах трите гола. Срещата с Берое, победихме с 3:1, вкарах два гола.
В Нидерландия в един мач между Фейенорд и Аякс. Вкарах два гола за ремито 2:2 пред над 50 хиляди зрители.