Българинът Преслав Боруков е една от големите надежди в академията на Шефилд Уензди. Нападателят, който започва футболния си път в школата на Левски, играе за „кукумявките" заедно с друг българин - Ияд Хамуд. Специално за „Меридиан мач" бившият юношески национал говори за престоя си в Англия и бъдещите си планове.
- Преславе, как се чувстваш в Шефилд Уендзи?
- Добре съм, благодаря. Чувствам се отлично, за щастие нямам контузии и се надявам това да продължи и занапред.
- Кое е нещото, което те вдъхнови да станеш футболист?
- Честно казано, като малък нямах намерение да се занимавам с футбол. Баща ми е този, който ме насочи, тъй като той ме заведе за първи път на игрището. За разлика от повечето деца, като малък не се вълнувах от спорт и интересът ми се появи постепенно именно под влиянието на баща ми. Ако не беше футбола, щях да уча в университета някоя компютърна специалност.
- Пътят ти във футбола започва в Левски. Какво си спомняш за този период?
- Годините в Левски са най-хубавите в кариерата ми. Имах шанса да работя с много специалисти като Георги Тодоров, който преди е бил треньор на мъжете, Петко Медведски, Светослав Вълев, Владко Шаламанов...все бивши играчи, които преди са постигнали успехи. През тези 8 години успях да се наложа като централен нападател и голмайстор и винаги играех с по-големи от мен. Когато бях на 15, вече бях част от тима до 19 години.
- Защо избра Шефилд Уензди?
- Имах много оферти, една от тях бе от Чарлтън, но тогава още нямах 15 години и родителите ми прецениха, че все още е рано да изляза навън и е по-добре да се изчака малко. От Шефилд Уензди в същото време са следели развитието ми чрез свой скаут и по-късно получих покана за едноседмичен пробен период. Офертата им бе сериозна и затова те бяха с крачка пред другите, макар че ме искаше и отбор, който тогава бе във Висшата лига.
- Как премина адаптационния ти период?
- В началото ми бе трудно с директния, бърз и физически английски футбол. Въпреки че бях достатъчно голям, трябваше да натрупам мускулна маса, за да издържам на натоварванията. Според мен вече съм напълно адаптиран.
- Може ли да се каже, че престоят ти тук е трамплин за кариерата ти?
- Добра стъпка е, тъй като дойдох тук като полупрофесионалист, а от година вече имам професионален договор. Предложиха ми контракт за 2+1 години, но аз избрах само 2. Главната ми цел обаче е да се наложа в мъжкия футбол.
- Какво още ти липсва, за да си част от мъжкия футбол?
- Трябва ми късмет и възможност да уловя момента. Това е най-важното за един играч, преминаващ от детско-юношеския в мъжкия футбол.
- Какво мислиш за новия мениджър Стив Брус?
- Виждал съм го няколко пъти в базата, но не съм имал възможност да работя под негово ръководство. Резултатите обаче показват, че откакто е тук отборът върви нагоре.
- Как преминава един твой ден в Шефилд Уензди?
- Натоварванията вече са по-леки - имаме тренировка, фитнес и веднъж седмично почивен ден... стандартни неща.
- Преди седмица 18-годишният Валентин Антов и 17-годишният Мартин Минчев дебютираха за националния отбор. Смяташ ли, че скоро може да ги последваш?
- Много се радвам за двамата, тъй като са ми приятели и сме играли заедно в юношеския национален отбор. Те го заслужиха с представянето си в Първа лига и им пожелавам да вървят нагоре. Ще бъда радостен и ако аз бъда повикан, но това не зависи от мен.
- Готов ли си да играеш в мъжкия национален отбор?
- Винаги има върху какво да се работи, но ако ми се даде шанс и покажа какво мога, тогава може да говорим дали съм сполучлив вариант или не.
- Смяташ ли, че България има шанс да се класира за Евро 2020?
- Надявам се, тъй като по този начин ще се вдигне мнението за нашия футбол. Мачовете на националните отбори са много по-тактически и не толкова директни в сравнение с клубните и всеки двубой е от значение.
- Изглежда сякаш Англия е единственият фаворит в групата...
- Нормално, все пак футболът е тръгнал оттук. За мен те са почти сигурни за първото място, а нашата цел е да стигнем до втората позиция.
- Поддържаш ли контакти с някои от другите български футболисти в Англия?
- С Ияд Хамуд сме съотборници, познавам се с Кун Теменужков, а с останалите не поддържам контакт.
- Кое е по-голямото дерби - Левски - ЦСКА или Шефилд Уензди - Шефилд Юнайтед?
- Ако се гледа публиката и традициите, шефилдското дерби е по-голямо, но ако говорим за личното ми усещане, то това е Левски - ЦСКА.
- Би ли играл за някой друг отбор в България?
- Разбира се. Аз съм професионалист и се раздавам за отбора, в който играя, без значение дали съм в Левски, ЦСКА, Локомотив или Манчестър Юнайтед.
- Какво трябва да направят останалите отбори в България, за да стигнат нивото на Лудогорец?
- Може да говорим много неща, но без бюджет даден клуб е за никъде. Виждате какви пари взимат отборите в първите 3 нива на английския футбол заради тв права.
- Кои са твоите идоли?
- Нямам идоли, но има играчи, чиито характер, манталитет и начин на игра ми харесват. Такива са Златан Ибрахимович и Ромелу Лукаку.
- Роналдо или Меси?
- От малък подкрепям Роналдо.
- Кои са най-добрите играчи за всички времена според теб?
- Пеле, Меси, Роналдо, Кристияно Роналдо, Адриано.
