Димитър Попов е един от големите вратари на България в края на мина­лия век. Вече две десети­летия живее в САЩ -далеч от родината и от футбола. Попов беше сред ВИП гостите при представянето на „Исто­рията", книгата на Христо Стоичков, в Чикаго. По време на купона юношата на „Левски", играл и в ЦСКА, даде ексклузивно интервю за „Труд"

- Г-н Попов, дълги години излязохте от полезрението на футбола ни? Къде се стрихте?
- Скрих се в Америка. Първо в Лос Анджелис за пет години и от 2006-а живея в Чикаго. Дойдох на презентацията на книгата на Христо Стоичков, защото с него винаги сме били приятели. Няма как да не ува­жа най-големия български футболист за всички времена. Дай Боже да има повече съби­тия като неговото. Ицо не само представи книгата си, а орга­низира събор на българщината в Чикаго. Само той може да го направи.

- С какво се занимавате?
- От 2003 година съм в биз­неса с камиони. Имам един мой и си го карам. Притежавам още един, но е на паркинга. Не искам да наемам шофьори, защото само главоболия носи. Бизнесът е добър. Рано или късно всеки идва на камиони­те.. В момента работата е сла­ба заради търговските войни на Америка с Китай и остана­лия свят. Усеща се криза. Надявам се, че САЩ и Китай ще се разберат. Без китайско­то карго за нас е доста теж­ко.

- Липса ли ви футболът?
- Странно, но не. Не ми пречи обаче да следя всичко в Бъл­гария и световния футбол. Като цяло не ми липсва.

- В Чикаго има много бъл­гари. Всички ли изпълнихте американската мечта?
- Американската мечта е капан за балъци. Извинявам се, че го казвам. Моята мечта е изпълнена. Но мисля, че бъл­гарите най-много си тежим в България. Нека работим тук, но да живеем там. Камъкът си тежи на мястото.

- В Чикаго националният отбор на България спечели първа победа на световно първенство. Сещате ли се често за лудото американско лято на 1994-а, в което участ­вахте и вие?
- Разбира се. Наистина беше лудо. Аз дойдох в Далас точно след въпросната победа над Гърция. Първата вечер на отбо­ра там вече бях с останалите. Пристигнах, защото Пламен Николов имаше контузия. Вече бях тук и се разбра, че ще може да играе. Имаше прави­ло при вътрешна смяна по вре­ме на първенството, глобата беше 1 милион долара. Ръко­водството реши да не го пра­ви. Бях с отбора, но не и сред 22-ата. Всеки мечтае да играе на световно, дори за минута.

- Коя е вашата най-луда история от това лято?
- Когато Ицо каза на германците: „Айн цу, цвайн, цу дрън!" Ние играехме на съседната маса карти. Стана голяма веселба. Когато бихме Герма­ния, купонът беше невероятен. Буквално съборихме една зала в хотела. Не знам брокерите колко щети са плащали после. Голямо изживяване.

- Германците определиха нашия футбол като „органи­зиран хаос".
- А какво е Тайсън Фюри в бокса? Организиран хаос и никой не може да го бие. Така бяхме и ние. „Организираният хаос" на България вървеше. Щяхме и финала да стигнем, ако не бяха странични работи. Чувал съм Ицо да повтаря думи на Ромарио и че Брази­лия са се готвили за мач с нас, а не за Италия.

- Юноша сте на „Левски", но имате само 31 мача за тима. Защо са толкова мал­ко?
- Тогава със Здравко Здрав­ков бяхме конкуренция, реду­вахме се. Той получи повече мачове. В един момент ръко­водството реши, че двамата не сме нужни. Първи мен ме продадоха на „Ботев" през 1992-а.

- Бил сте на 19 години, когато дойде 10 ноември. Как изживяхте футболно прехода?
- Трудно беше. Едни бяха порядките в соца, а после всичко се обърна с главата надолу. Когато започнах да играя, отборът се казваше „Витоша". После върнаха име­то „Левски". Лошото е, когато има криза. За нас беше прехо­ден период. Млад отбор бяхме, а ЦСКА беше с Ицо, Емо Кос­тадинов и Любо Пенев. Една година дори не се класирахме за евротурнирите. Всеки мина­ва през тежък период.

- Здравков ли беше по-до­брият?
- Нека другите да преценят. Ние с него сме заедно от деца. Сега днес сме само приятели, преди бяхме съперници за мяс­то.

- Оставането ви като резер­ва ви спаси от два кошмарни за „Левски" мачове в про­дължение на няколко дни -0:5 от ЦСКА и 3:4 от „Антвер­пен". Щастлив ли сте?
- Първо беше кошмарът в Белгия. Ако не се бе случил, „Левски" щеше да изглежда различно срещу ЦСКА. Поне­сохме шок. Три дни по-късно мач с ЦСКА. Знаеше се какво ще се случи.

- Как се стигна до това 3:4?
- Бяхме млад отбор. Опитни­те бяха Гиби Искренов, Михтарски, Краси Коев. Петър Хуб­чев не игра заради контузия. Нямахме опит. В 89-ата минута Михтарски вкара за 3:1 и се отпуснахме. Дали отвътре или от пейката, ужасно е да се гле­да това. За съжаление влязо­хме с лошо в историята. Въпре­ки това „Левски" игра страхот­но до 89-ата минута.

- Защо продължихте в „Ботев"?
- Щях да ходя в „Спартак" (Вн), но малко преди да се финализира трансферът, Андрей Желязков ме спря. Каза ми, че оттам пари не дават. А „Ботев" имаха въз­можност. Но когато дойдоха брокерите, имаше спорове за пари. И се наложи да напус­на.

- Как един юноша на „Лев­ски" отива в ЦСКА?
- Професионалисти сме. Бях ненужен в „Левски", а ме иска­ха в ЦСКА. Феновете ме при­еха добре. Не съм имал про­блеми. В ЦСКА всички се отна­сяха добре с мен.

- По това време „Левски" направи 9 поредни победи във вечното дерби.
- Да, през 1996-а счупихме каръка с 1:0 на „Васил Левски". Петър Михтарски вкара гола. Тогава шампион стана „Сла­вия". Не ме интересуваше кой ще е шампион. Тогава ЦСКА не се бореше за нея.

- Играл ли сте за „Левски" във вечното дерби?
- Аз съм от малкото хора, който има победи от двете страни на дербито. С „Левски" спечелих в Ямбол за купата през 1991 -а - бихме 2:0 с човек по-малко. После дойде въпрос­ният мач с ЦСКА през 1996-а.

- Имате едно кошмарно дерби - ЦСКА поведе с 2:0 и загуби с 2:4.
- Ако Георги Георгиев беше вкарал дузпа за 3:0, щеше да е друго. Но и Марадона, и Меси, и Роналдо пропускат. Аз получих червен картон и това е един от най-срамните ми моменти. Блъсках съдията, а той беше прав. Заслужих си картона. Веднъж съм го гледал на видео в дисциплинар­ната комисия и ме беше срам от себе си.

- Заради този мач ли напус­нахте ЦСКА?
- Имах проблеми с треньора Георги Василев. Нещо имаше против мен, още когато воде­ше „Левски". Заради него си тръгнах. Нямаше смисъл да седя и да се мъчим.

- Направихте малък шлем с трансфера в „Локомотив" (Сф).
- За жалост не стигнах и до „Славия". Никога не е имало вариант за там. Нямаше да е зле да вляза в историята.

- Играл сте в „Ел Пасо Пейтриътс". Що за отбор е това?
- Писна ми от простотии в България и реших да си про­меня живота. Какво по-добро ново начало от новата земя. Стилиян Шишков ми помогна. „Ел Пасо" беше във втората лига. Собственикът Енрике Сервантес беше мексиканец, роден в САЩ. Имаше фабрика за дънки. Полуаматьорска работа беше. Плащаха само шест месеца. Разбрах, че мога да взема зелена карта и след един сезон се отказах.

- Срещу кой нападател ви е било най-трудно?
- За отбор нямам съмнения - срещу „Славия", още от дет­ските години. А иначе срещу Христо Стоичков на трениров­ка. Нямаше шанс да му хвана дузпа.

- В САЩ станахте и съдия?
- Вярно е. Изкарвах някой допълнителен лев. Нужно си е. Можех да раста, но трябва­ше да имаш свободно време. А със семейство с две деца нямаше как да стане. Най-лю­бимо ми беше да вдигам чер­вени картони.