Драган Михайлович спечели Купата на България през 2022 година с Левски, след като пристигна на „Герена“ в трудни времена, а в момента носи екипа и е капитан на клуба, в който е израснал – Белинзона.
„На този етап всичко е наред. Прибрах се у дома. Белинзона е клуб, който ме познава от дете. Капитан съм на отбора. В първенството не се представяме по най-добрия начин, защото целта ни е да бъдем в топ три, за да се класираме в Първа лига и се борим се за това. Аз се представям добре. Имам три гола и три асистенции. Смених позицията, вече съм халф, така да се каже действам като номер 8. По-добре се чувствам. По-близо съм до вратата, играя повече с топката и заради това имам повече голове и асистенции“, каза Михайлович, който не е забравил за времената в Левски. Снимката му в едно от приложенията е с Купата на България и шала на „сините“, вързан на нея.
„Така е. Сложил съм си тази снимка, за да отбележа по този начин 2022 година. Тази година от една страна беше трудна, но от друга и много успешна за Левски, защото спечелихме Купата на България. Това бяха много хубави моменти в Левски. Много ми е приятно, че бях с такива съотборници, че работих с такива хора в клуба. Мисля, че сърцето ми остана в Левски. Продължавам да поддържам контакт. Днес е рожденият ден на Билал Бари и му се обадих да го чуя, в контакт съм също с доста други момчета. Те сега са в Дубай, но разговарях наскоро с Цунами, Сонко Сундберг и Хосе Кордоба. В прекрасни отношения сме. Имам приятели, които са извън клуба, но си запазихме връзката. В момента аз съм привърженик на Левски. Поддържам отбора, гледам го винаги, когато имам възможност. Чакам добра възможност, за да мога да дойда и да го направя и на стадиона“, каза Драган пред Дарик радио и се върна към финала за Купата на България, който беше един от последните му мачове с екипа на Левски.
„Ако бях вкарал онова положение, което пропуснах, всичко щеше да бъде топ, но и така не може да се оплачем. В този мач всички заедно с треньорите и щаба, бяхме подготвени отлично. Направихме всичко, за да се получи перфектен мач. Противник ни беше градският опонент – ЦСКА. Фантастично беше, че доминирахме по този начин. Беше страхотно по трибуните, където беше моето семейство – баща ми, майка ми, жена ми и децата ми. Донесохме купа на хората, които толкова години бяха до Левски, въпреки че нямаше успехи. Ние искахме да сме тези, които ще донесат купата, но и работихме много за това. Господин Стоилов имаше важна роля, защото ние започнахме да работим здраво още на подготовката в Турция. Шест месеца бяхме фокусирани само върху футбола и бяхме много радостни, че в крайна сметка успяхме“, допълни бившият играч на „сините“ от София.
„Първите ми три-четири месеца в Левски бяха трудни, защото имаше футболисти, които гледаха парите и такива, които бяха тук, за да са в Левски. Аз дойдох, за да играя футбол и не съм го крил. Беше ми трудно да гледам съотборници, които мислят само за пари, а не са готови да играят без пари за Левски! В клуба нямаше контрол. Това се промени, когато дойде Станимир Стоилов. Той организира клуба. Трябва да се уважават феновете. Всички в клуба да го правят, а който не желае, може да си ходи. Това беше голяма промяна. Още има фенове, които ми пишат съобщения на телефона. Надявам се, когато имам по-малко ангажименти, защото все пак сме в сезона, да мога да дойда и да гледам отбора. Мисля, че съм си оставил вратата отворена, за да мога да ходя при отбора, а защо някой ден и да не играя отново за Левски“, завърши своето интервю Драган Михайлович.
