"Чувствам се много добре, благодарен съм на треньорския щаб, че ми гласува доверие да бъда в стартовия състав. Чувството е превъзходно. Харесвам много Левски - като отбор и като клуб изобщо. Момчетата са изключителни, треньорите също. Всичко е на много високо ниво. 

 

Знаете, че не получавах много игрово време в руския УФА, претърпях и доста контузии. Затова исках да предприема някаква по-драстична промяна. От Левски се свързаха с мен - допадна ми като нова стъпка в моята кариера. 

 

Станимир Стоилов беше мой треньор в националния отбор на Казахстан, именно той за първи път ме повика в националния тим. Уважавам много този човек. Разпитах го за Левски. 

 

 

Зная, че когато Станимир Стоилов е бил треньор тук в Левски, клубът е записал славна история - участвал е в Шампионската лига, има четвъртфинал в Лига Европа, спечелил е няколко титли на България. Мисля, че и сега сме на правилен път и работим добре. Можем да станем шампиони. 

 

София е прекрасен град. Няма как да не ми харесва тук. Хората тук са много дружелюбни, много топли. Времето в България е чудесно, топло е и това е още една прилика с моя роден град Тараз. Още на 17 години напуснах Казахстан, за да играя в Русия и животът далеч от родината не е новост за мен. 

 

Не мога да кажа, че съм голяма звезда в Казахстан. Да, феновете ме харесват, следят моите изяви, за което съм им много благодарен. В родината ми често се пише за Левски и за мен и това ми допада. 

 

 

Този прякор не идва от феновете, а бе измислен от медиите. Те го написаха веднъж и така си остана - казахстанския Меси. Но аз не съм Меси, аз съм Еркебулан Сейдахмет. Не обичам това прозвище. 

 

С Богдан Вашчук постоянно сме заедно. Но се разбирам прекрасно и с Иван Горанов, с Живко Миланов, с Божинов - общувам чудесно с всички, а те пък много ме подкрепят. Харесвам Марко Ройс. 

 

Обичам да играя зад нападателя, така също като дясно крило, мога и отляво. Сега в Левски ме използват като десен външен халф и съм доволен", заяви Сейдахмет.