Бранителят на ЦСКА Пла­мен Гълъбов (24 г.) дадe ин­тервю за "Тема Спорт", в което говори за пробива си като титуляр на "Армия­та", наученото през двете години под наем в Етър и любимите си защитници в световен план. Номинално Гълъбов е централен брани­тел, но в момента е изпол­зван като десен бек.

Пламене, какво си пожела в началото на 2019-а и сбъдна ли се?
- На първо място - здраве, и се сбъдна. В онзи момент бях в Етър и се надявах да се завърна в ЦСКА и да се боря за място в отбора, което също се случи.

Очакваше ли през лятото да останеш в ЦСКА, тъй като Етър отново те искаше под наем?
- Още като дете мечтаех да играя в ЦСКА и се радвам, че ми дадоха шанс и ме задържаха през лятото.

Как се чувстваш в отбора, реално в момента е първият ти период като титуляр в ЦСКА, макар правата ти да бяха придобити от клуба още преди три години?
- Много добре. Обстановка­та и колективът са на ниво. Чувствам се спокоен. През две­те години под наем в Етър нат­рупах доста мачове и минути, което ми даде повече увере­ност и се надявам, че съм я пре­несъл и тук.

Смяташ ли, че дебютът ти за ЦСКА срещу Верея през 2016-а (0:1), когато получи червен картон, ти "изяде" главата и заради това не успя да се нало­жиш по-рано?
- Не мога да кажа, че ми е изял главата. Така се случиха неща­та, такива бяха обстоятел­ствата. Може би е било по-ско­ро като стимул да се трудя по­вече и да се докажа. Впослед­ствие решиха да ме преотстъ­пят, да натрупам опит и да не правя занапред такива грешки.

На какво те научи престо­ят в Етър?
- На доста добри неща. Пър­во бях при Станислав Генчев и при него научих много за играта с топка, след това и при Балъков, който също имаше изисква­не да държим повече кълбото. В Етър ми дадоха самочувствие и увереност да правя това, кое­то мога и да го прилагам без притеснение. Това беше основното. Освен това бях в една съблекалня с много добри футболисти - Иван Стоянов, който е бил голмайс­тор на елита, Георги Сърмов -със солидна кариера в Левски, Веселин Минев, Венци Василев, Христо Иванов... Това са хора с по 200-300 мача в първенство­то. И когато видиш, че ти по­дават ръка и те приемат като равен, това ти показва, че си вършиш работата правилно.

Кои свои качества би опре­делил като най-силни?
- Като защитник на първо място са играта с глава и пози­ционирането. Това е основно­то.

Но и не си един от тези, ко­ито блъскат безразборно топ­ката напред...
- Е, понякога се налага с оглед конкретната ситуация и тере­ните (смее се). Няма срамно да изриташ топката - и Барези и Бекенбауер са го правили. Поня­кога е по-добре да играеш на си­гурно, отколкото да се правиш на голям футболист.

А кои качества искаш да по­добриш?
- Човек се развива през целия си живот и гледам да работя всеки ден. Старая се действам комплексно и разнообразно. Не подхождам към тренировките с мисълта "Днес
наблегна на еди си какво". Футболната кариера не е дъл­га и гледам да си използвам максимално ползотворно времето.

Какво искаш да постигнеш в ЦСКА?
- Вървя стъпка по стъпка. Първо бях в Етър, където исках да се утвърдя, след което да се върнах в ЦСКА. Сега вече искам да направим добра подготовка и напро­лет живот и здраве да натрупам още мачове за ЦСКА. А оттам насетне в един момент, ако мога да играя в чужбина, ще е чудесно.

При Крушчич се наложи отдясно в защита. Инте­ресното е, че в дебюта си в елита - при Загорчич в Литекс, играеш като ляв бек...
-Тъкмо това се шегувахме неотдавна с Малинов - дебютирах като ляв бек с червен картон (б.р. - при 5:2 над Локо Пд на 14 декември 2013 г.), та се надя­вахме и като десен бек да не за­почна с изгонване (смее се). Рад­вам се, че с каквото мога помагам. Ако трябва и занапред ще играя там. Така са преценили, явно са видели нещо в мен. Ма­кар че в началото на шега да питах какво толкова са видели в мен (смее се). Щастлив съм, че, докато сме играли в тази конфигу­рация в защи­та, не сме допуснали гол.

С какво си обясняваш тази серия без инкасирано попадение - вече 7 мача във всички тур­нири? Ти игра в 6 от тях, про­пусна един заради  бо­лест...
- На пър­во място имаме много опитни защитници в лицето на За­нев и Албентоса. Освен това в заниманията още при Петрович тренирахме много дефанзивна фаза и оттам също ни е останало. Имаме и добър синхрон, както и добри взаимоотношения извън терена, което е не по-малък плюс.

Какви са ти впечатленията от Занев и Албентоса?
-Те са много комуникативни, винаги са готови да ти обяснят и да ти дадат напътствия. Иг­рали са доста време в чужбина и само можеш да слушаш и да попиваш от тях. Хубаво е да взимаш под внимание думите им - какво виждат като греш­ки в играта, върху какво мо­жеш да работиш и така на­татък.

Защо не успя ЦСКА да се доб­лижи повече до лидерите?
- Все пак има още шест ме­сеца, първенството не е свър­шило. Тепърва предстои и пър­вата шестица. Възможно е в преките мачове да стопим изоставането. В крайна сметка за това се трудим. Искаме да сме шампиони и ще рабо­тим да се върнем там, където ни е мястото. Със сигурност титлата не е отписана. Поне се надявам в нашите глави да е така. Иначе е ясно, че купата е задължителна цел. Всичко е задължително при нас. Феновете имат своите изисквания към нас и ние сме длъжни да им отговорим, защото те са с нас навсякъде - на стотици кило­метри, в студено и горещо време.

Предстои ви последният мач за годината с Дунав. Въз­можно ли е да подходите пре­калено ваканционно и с какво може да ви изненада този съ­перник?
- Ваканционно - не мисля. Надявам се да не бъдем изненадани. Последен мач е, но искаме да из­лезем в почивка с победа. Тряб­ва да влезем напълно концент­рирани.

Можеш ли да посочиш един съотборник, от когото си нау­чил най-много?
- Трудно е да отлича един чо­век. От всеки по малко. Бил съм с доста момчета, прекарвали сме много време заедно. С Мали­нов например сме заедно от де­ца. Постоянно си говорим и обсъждаме кой какво е направил в мачовете. В Етър пък бях по-близък с Христо Иванов, Румен Руменов и Иван Стоянов. И все пак най-много съм научил от своите родители. Конкретно във футбола - от баща ми, кой­то също е бил централен за­щитник. Той ми помага най-много в това отношение - със съвети, с критики... И, разбира се, майка ми, която също ме е научила на страшно много не­ща за живота.

А има ли треньор, от кого­то си научил най-много?
- При Балъков играх доста време - и в Литекс, и в Етър. Съ­що от Любослав Пенев, от ко­гото можеш да научиш много неща. Доста ми е помогнал и Станислав Генчев. В школата на Литекс от голяма полза ми беше Даниел Моралес, а в ЦСКА Стамен Белчев, та даже и Люпко Петрович. Трябва да извли­чаш максимума от всеки.

Доколко непривично се чувстваш като краен брани­тел?
- Има разлика. Тъй като не съм играл като офанзивен фут­болист, гледам основно да си стоя в зоната. А в атакa - каквото направя, всичко е в плюс. Треньорът по­вече изисква от мен да стоя в защита и да не се включвам толкова много.

Спортният директор Джарета беше казал, че би искал да види от теб повече агресия на терена и да си по-нагъл в мачовете. Смяташ ли, че имаш нужда да подобриш те­зи елементи?
- Щом така виждат отстра­ни, явно така трябва да бъде. За един защитник е важно да бъде агресивен и да бъде лидер, защото вижда всичко на тере­на. Ще се постарая да бъда по-агресивен (смее се).

Преди няколко години в ед­но твое интервю за "Тема Спорт" казваш, че Матс Ху­мелс е еталонът ти за съвре­менен защитник. Пак ли него виждаш в тази роля и сега?
- Постоянно излизат нови и нови играчи. Ето го актуалния пример с Ансу Фати, който на 17 години стана най-младият голмайстор в Шампионската лига. На 18 пък стават светов­ни шампиони... Аз си държа на моето, симпатизирам на Ху­мелс, но трябва да гледаме и от другите играчи. В момента на най-високо ниво на този пост е Ван Дайк. Гледам и от него, и от други големи имена.