Георги Първанов: Ние сме велика спортна нация и това трябва да ни изпълва със самочувствие

2008 година е към своя край. Дойде време за равносметка и награждаване. “Спортист на годината” е една от анкетите, които винаги будят интерес в обществото, а самата церемония по награждаването на най-добрите събира спортния и политическия елит на страната на една сцена. 2008 година не прави изключение – Румяна Нейкова, единствената олимпийска шампионка на България от игрите в Пекин това лято очаквано и заслужено изкачи още един връх – спортист номер едно на страната за втори път в звездната си кариера.

“Златната Руми” получи наградата си лично от държавния глава – президента на Република България Георги Първанов. Той оцени резултатите от анкетата като относително справедливи, но изтъкна отсъствието от десятката на спортисти като Йордан Йовчев и Ивет Лалова. Интервюто с Георги Първанов можете да прочетете в следващите редове и да чуете в прикачения аудио файл.

- Хареса ли ви церемонията и как я оценявате?

- Традиционна церемония, този път малко по-раздвижена, надявам се да се е харесала на зрителите и което е по-важно, това беше начин да уважим нашите достойни спортисти и треньори.

- Как оценявате подредбата на журналистите на десетката?

- Разбира се, със сигурност някой си го представя по-различно, но аз смятам, че тя е относително справедлива. Ние сме велика спортна нация. Аз смятам, че след като извън десятката могат да останат спортисти като Йордан Йовчев, например, или нашите волейболисти, който и да споменете от тях... или пък вземете десетото място на Веско Топалов, шампионът, който отново премина тази заветна граница от 2800 точки по ЕЛО, това са неща, които трябва да ни изпълват със самочувствие и да ни правят горди, че сме българи и да се радваме повече на успехите. Гледах в залата толкова много познати имена и се досетих как много от вашите колеги оцениха като провал представянето на Ивет Лалова. Ивет Лалова е една изключителна спортистка, която направи нещо, което граничи с геройство и на други места биха я носили на ръце, както се казва. Трябва да се научим да оценяваме наистина и труда, и подвига дори, ако щете.

- Мислите ли, че ние като държава и вие като политици, сме направили достатъчно за тези спортисти, те тренират, знаете при какви условия, предполагам?

- Няма да ви зарадвам, ако кажа, че не сме, разбира се, не сме направили достатъчно по организацията и по управлението на спорта, аз продължавам да смятам, че трябва да има Министерство на спорта. Не сме направили, това не е само работа на държавата и на олимпийското движение, разбира се, да подредим приоритетите на спорта. Не можем да покрием всички спортове, така че да имаме успехи на Олимпийските игри. За материалната база няма да говоря, така че надявам се да се реши най-сетне въпросът със собствеността, но...

- Имаме закон като подигравка за спортните клубове...

- Ами, вижте, аз не искам да коментирам конкретните законодателни актове, по-важното е, че няма конкретни действия. Аз ви давам само като пример, може ли община като Самоков да има своята великолепна спортна зала, а София, милионната столица на България, където са и правителство, и община, и всички сме тук, да няма такава зала, всички сме виновни. Давам ви още един пример и мога да продължа така до безконечност – Пини Гершон е тук и го уважихме, и прави чест на журналистите,, че са му отредили място в тройката, но ние трябва да направим всичко възможно, за да съхраним Пини Гершон тук в България. Какво пречи да му се отреди един парцел, да се направи едно спортно училище, една школа с акцент в баскетбола? Или пък базата в Ковачевци, която е строена за гребане, там думата трябва да имат хора като Свилен и Руми Нейкови, които най-добре могат да кажат какво може да стане и ако сега изпуснем момента, то всяка следваща Олимпиада ще сме по-зле и обратното, ако сега си направим равносметката и набележим конкретните действия, аз съм сигурен, че само ще спечелим.