Националът на България Росен Божинов даде интервю за белгийското издание "GVA", където говори за пътя си от Кнежа до Антверп. Централният защитник е част от националния тим на България и мечтае за двубой с Ламин Ямал на 4 септември, когато България приема Испания.
"Дядо ми и баща ми а играли футбол, но не на професионално ниво. Започнах с джудо, което е много популярно в България, особено в моя роден град Кнежа. Това е идеалният спорт за младо момче, за да стане по-силно. На 6-годишна възраст обаче, заедно с приятелите си, открих футбола. Мигновено усетих: Това е моето нещо, тук мога да се развивам."
Бранителят бе попитан дали е роднина на Валери Божинов: "Той не ми е чичо. Мениджърът ми е добър приятел с него. Така косвено познавам Валери. Той направи много за българския футбол. Приятно ми е да вървя по стъпките на мой съфамилник.
На 11-годишна възраст се преместих в отбора на Етър Велико Търново до 19 години, традиционен клуб, който сега играе във втора лига. Младежката академия там беше високо оценявана, но преместването - без семейството около мен - беше емоционално тежко. На много млада възраст трябваше да науча много неща, както на терена, така и извън него."
През 2019 г. Божинов се мести в София. Не подписва с Левски, а с градския съперник ЦСКА.
"Сърцето ми е червено, затова избрах ЦСКА. В младежките години бях слаб и нисък. На 16 години бях едва 1,70 м - сега съм 1,93 м - затова трябваше да работя усилено в двубоите. Въпреки това винаги съм бил централен защитник. Само от време на време играех ляв бек или дефанзивен полузащитник.
Българският футбол е доста добър, но качеството и възможностите за напредък са по-добри в Белгия. И Антверп играе в червено. Още една причина за избора ми."
"Знам за какво се борим, миналия сезон често бях сам и се чувствах самотен. Сега това се подобри значително. Мои приятели от България учат тук. Наскоро сестра ми беше на гости за месец. Приятно е от време на време да говоря на родния си език."
"Тоби Алдервейрелд и Вирджил ван Дайк са идолите ми. Тоби беше от огромна стойност за мен. Беше привилегия да уча от такъв опитен защитник, който е играл финали на Шампионската лига. Той работеше невероятно усилено. Ван Дайк ценя заради лидерството му. Освен това играе за любимия ми клуб Ливърпул. Както виждаш: винаги червено."
Накрая той коментира и предстоящия мач България - Испания и евентуалната му среща на терена с Ламин Ямал.
"Тази повиквателна показва, че трудът си струва. Срещу Испания мога да се изправил срещу Ламин Ямал. Няма да е лесно, но би било страхотно."
