Звездата на България в професионалния тенис Григор Димитров даде интервю за испанския сайт Punto de Break. В него той говори за сезон 2026, който е най-трудния в неговата кариера, както и за поканата за основната схема на "Уимбълдън".
Вчера Димитров приключи участие на "Чалънджър 75" в Дъблин, губейки още на четвъртфиналите от тенисист, който е побеждавал.
"Уимбълдън" ти даде "уайлд кард“ за основната схема. Това означава, че ще се завърнеш на мястото, където преди година претърпя може би най-тежката контузия в кариерата си. С какви спомени ще отидеш в Лондон?
– Много съм благодарен на "Уимбълдън" за предоставената възможност. Това е всичко, което бих искал да кажа. Не гледам назад, защото няма смисъл. Оценявам поканата от "Уимбълдън", защото това е голяма чест и означава наистина много за мен. Самият факт, че ще играя на "Уимбълдън", особено в основната схема, е нещо чудесно. В момента обаче мисля за други неща. Имам още 10-ина дни за подготовка и искам да ги оползотворя максимално. Нямам никакви очаквания за "Уимбълдън". Просто ще дам всичко от себе си и ще видим какво ще се случи.
Гладко ли протича до момента за теб преходът от клей към трева?
– Много ми харесва да играя на трева. Преходът между настилките никога не е бил сериозен проблем за мен. Наслаждавам се на мачовете на зелени кортове и мисля, че се адаптирам към тази настилка доста по-бързо и гладко, отколкото повечето играчи. За мен всеки мач на трева е специален. Може би не ми остават много възможности да играя на тази настилка, затова оценявам всеки турнир. Мисля само за следващия ден. В момента най-важното за мен е да съм здрав, да се грижа за тялото си и да се наслаждавам на играта всеки път, когато стъпя на корта.
Как би оценил годината си до момента? Мислиш ли за позицията си в ранглистата или това е нещо, на което не обръщаш внимание?
– Нека бъдем честни: ако се замислиш, до момента нямах кой знае какъв сезон. Изиграх 13 мача от началото на годината и загубих 9 от тях. За мен това не е сезон. При това положение няма смисъл да говоря за ранглистата. Начинът, по който е изградена ранкинг системата, е толкова несправедлив, че няма смисъл дори да го обсъждаме. Някои неща са прости: ако побеждаваш, се изкачваш в класирането, в противен случай пропадаш. Няма тайна. Тенисът е безмилостен и в него няма как да минеш по пряк път.
Тенисът не е сред най-популярните спортове в Ирландия и страната рядко приема турнири от високо ниво. Въпреки това местните фенове ти показаха огромна обич, както обикновено се случва и навсякъде другаде. Колко беше важна за теб подкрепата на публиката след всички трудности, които преживя през последните месеци?
– За мен това е най-важното и го ценя най-много. Усетих тази обич още преди много години, в другите Чалънджър турнири, които изиграх. Тенисистите сме постоянно в движение, животът ни е много динамичен и често нямаме време да оценим подобни неща. Нямаме време да оценяваме победите или да мислим за загубите. В тура съм вече 17 или 18 години, не съм напълно сигурен, и сега, когато погледна назад, си давам сметка, че това е сред най-тежките периоди в кариерата ми. През последните месеци обаче имах много време да размишлявам върху всичко и смятам, че оставих своята следа в тениса. Вероятно няма да го осъзная напълно, докато не се оттегля, но когато стъпя на корта и усетя обичта, уважението и възхищението на публиката, независимо дали е в Дъблин или на "Уимбълдън", усещането винаги е прекрасно. Радвам се, че по един или друг начин успях да допринеса за това толкова много хора да се влюбят в тениса. Надявам се, че ще продължа да го правя възможно най-дълго. Едно е сигурно: когато се оттегля, мачовете и феновете ще ми липсват много“.
Какъв съвет би дал на хората, които искат да усъвършенстват играта си на трева?
– На първо място трябва да си наясно с всички променливи, съпътстващи играта на трева. Някои от тях подлежат на контрол, други – не. Често пъти е много трудно да намериш правилния баланс за игра на трева. Понякога, когато опонентът пласира топка в близост до линията, тя отскача по доста непредсказуем начин. Това е едно от нещата, които не можеш да контролираш. Трябва да ги имаш предвид, но ако мислиш за тях постоянно, ще полудееш. Основният приоритет и това, на което трябва да отделиш най-много внимание, е работата с краката и движението по корта. Ако си на ниво в това отношение, едва тогава можеш да започнеш да мислиш за топката и опонента, както и за останалата част от твоята игра. От там нататък се опитваш да извличаш максимума от всяка точка. Няма тайна формула – това, което върши работа на мен, може да не се получава при някой друг. Когато играеш на трева, понякога е най-добре да оставиш инстинктите да те водят.
През последните години много се говори за това как нивото в ATP тура се повишава непрекъснато. Смяташ ли, че същото може да се каже и за Challenger турнирите?
– Да, определено. Винаги съм казвал, че днешните тенисисти са много по-комплексни играчи от тези в миналото. В момента всеки един играч може да изиграе невероятен мач в определен ден. Има много тенисисти, които са играли на университетско ниво и след това, когато влязат в Тура, им е по-лесно в някои отношения, защото са свикнали да играят под напрежение и са наясно как да подхождат в определени ситуации. Това е предимство, с което аз не разполагах. Колежанската система дава добра основа, но в крайна сметка всеки напредва със собствено темпо.
