29-годишният нападател се присъедини към каталунците от Арсенал в края на летния трансферен прозорец. Той даде интервю пред sport.es, в което говори за първите си седмици на "Камп Ноу" и целите си като играч на "блаугранас".
– Как разбра за възможността да преминете в Барса?
– Бях на тренировка. Когато се прибрах у дома, агентът ми се обади и каза: „Деко (б.р. спортният директор на Барселона) ще ти звънне след 5–10 минути“. Разговаряхме и ми потвърди, че има сериозен шанс да премина в Барселона. Оставаха само три или четири дни до затварянето на трансферния прозорец. Помислих си: „Страхотно, отворен съм към тази идея“.
– А как реагира, когато ви съобщиха новината? Как се справихте с емоциите? На кого казахте първо?
– Когато това се случи, бях в стаята си за игри. След това отидох в спалнята и казах на съпругата си. Нямаше на кого другиго да кажа. Тя беше много щастлива, както и аз. Бях във възторг – тичах из къщата като дете.
– Можеше да се присъединиш към Барса още когато беше на 19 години и играше в Бразилия.
– Тогава бях в Палмейрас. Възможността съществуваше, но по онова време прецених, че за мен ще е по-добре да отида в Манчестър Сити и да работя с Пеп. По това време Неймар, Луис Суарес и Меси все още играеха за Барса. Щеше да бъде страхотно да бъда в един отбор с тези футболни гении, но не вярвах, че ще получавам игрово време. Затова реших да отида в Ман Сити при Пеп Гуардиола. Там беше и Кун (б.р. Серхио Агуеро) – още един велик играч. Но никога не се отървах от усещането, че един ден все пак ще се озова в Барса.
– Изненада ли се, че Барса прояви интерес след контузията ти, броени дни преди затварянето на трансферния прозорец?
– Не бих казал, че беше изненада. Говореше се за това отдавна. Като любовна история е, нали разбираш? От Барса се бяха опитали да привлекат друг играч (б.р. Хулиан Алварес), но не успяха. Когато се появи възможността, прецених, че това ще бъде най-доброто както за клуба, така и за мен.
- Изглежда така, сякаш цял живот си се подготвял да играеш тук.
- Пет години и половина играх под ръководството на треньор, който е голям фен на Барса – човек, който обича клуба и е прекарал толкова много време тук, на практика целия си живот (б.р. Пеп Гуардиола). Той постигна големи успехи тук. Играл съм и с футболисти, които са били тук, и те се изказваха изключително ласкаво за клуба и града.
- Говори ли с Ханзи Флик преди да дойдеш тук?
- Не, разговаряхме едва след като пристигнах. Той е наясно със ситуацията ми. Скъсах предна кръстна връзка преди почти година и половина, а процесът на възстановяване беше труден. Върнах се в игра преди около десет месеца, в добра форма съм и съм здрав, а коляното вече не ми създава проблеми. Но все още трябва да намеря ритъма си и да се адаптирам към отбора, към стила на игра – към всичко. Сега трябва да използвам максимално времето, за да се сработя със съотборниците си. Някои от тях вече познавах, а футболът е един и същ навсякъде. Следя Барса от десет години, защото са имали невероятни състави и играят футбол, който харесвам и го разбирам доста добре.
- Работил си с Гуардиола и Артета - приличат ли си с Флик?
- Не. Всеки от тях има своите силни страни, свой собствен поглед върху играта и свои стратегии. Общото между тримата е, че са много взискателни - искат да печелят, печелят и пак печелят. Поставят високи стандарти.
- Ти си четвъртият най-резултатен бразилец в историята на Шампионската лига, като делиш това място с Ривалдо с 27 гола. Въпреки това никой не те възприема като типична „деветка“.
- До голяма степен съм централен нападател, но имам и много от качествата на крило. За мен най-важното е отборът да печели. Ако победим и аз отбележа гол – това е идеалният вариант. Искам отборът да печели мачове и трофеи, искам да вкарам гола, който помага на тима. Приоритетът ми е да бележа, но притежавам и качествата да правя асистенции, да подавам в предходната фаза на атаката или да създавам възможности, които водят до голови шансове за съотборниците ми.
- Фланелката с номер 9 преди теб принадлежеше на Левандовски. Тежък товар ли е да го замениш?
- Не мисля така, защото играчите идват и си отиват. Левандовски е един от най-добрите нападатели през последното десетилетие – играч от най-висока, световна класа. Но не го възприемам като натиск или като необходимост да заместя конкретен човек.
- Виждаш ли се като титуляр?
- Да, разбира се, но трябва да бъдем търпеливи. Рафиня се справя отлично като „деветка“; той има качествата да играе там – доказва го и бележи голове, което е най-важното. Знам също, че сезонът е дълъг и ще получа шансове за игра. Ще дам всичко от себе си, винаги с цел да помогна на съотборниците си.
- А Ламин? Какво е усещането да тренираш с него?
- Имал съм възможността да тренирам със страхотни играчи и Ламин е поредният такъв футболист, с когото съм тренирал и играл рамо до рамо. Всичко, което прави, изглежда лесно, сякаш става без никакво усилие.
- Играл си на два финала в Шампионската лига, но не си печелил трофея. Изпитваш ли все още съжаление за това?
- Играх на един финал със Сити. През миналия сезон с Арсенал не играх във финала, но го загубихме. Това е турнир, който обичам, и много бих искал да имам тази титла у дома.
- Смяташ ли, че си на правилното място, за да я спечелиш?
- Да, дойдох тук с амбицията да печеля. Когато си в Барса, трябва да имаш амбицията и желанието да спечелиш Шампионската лига, Ла Лига и всичко останало, в което участваш.
