Григор Димитров даде много откровена пресконференция преди старта на Чаланджъра в Бордо, като говори за трудностите след връщането от контузията, мисленето си извън корта и своите бъдещи планове в спорта, а неговите отговори могат само да ни раддват, защото изглежда, че първата ни ракета все още е пределно мотивиран да се завърне на най-високото ниво!
- Загуби много позиции в ранглистата и пропусна немалко турнири заради контузия. Сега пък ще трябва да играеш в квалификациите на Ролан Гарос, което е необичайно за теб. Вярваш ли, че можеш да се върнеш на предишното си ниво и замислял ли си за отказване от тениса?
- Зададе ми около 7 въпроса в един и не знам откъде да започна. Не крия, че се намирам в много сложна ситуация, но същевременно гледам да не мисля прекалено много по тази тема и да се справя с наличното в момента. Намирам се на такъв етап от своята кариера, че имам много по-голяма свобода и единственото напрежение може да дойде от мен самия. Завръщането от контузия никога не е лесно и досега не ми се беше налагало да се справям с това. Сега за първи път наистина имах време да преосмисля своята кариера, здраве и игрови график. За мен няма значение дали играя квалификации или не. Това е поредният турнир и просто трябва да печеля мачове. Щастлив съм, че все още мога да се състезавам, тъй като много лесно можеше изобщо да нямам тази възможност. Дали вярвам в това, че ще се завърна на най-високо ниво - да, абсолютно. Същевременно не знам кога и дали това изобщо ще се случи. Има много въпросителни, с които напоследък се сблъсквам. В момента нещата не опират до резултатите, а до битката ми със самия себе си, която трябва да спечеля. Останалото ще дойде при повече изиграни мачове и здраво тяло. Понякога извън корта се случват твърде много неща, за които хората не знаят и в това няма нищо лошо. Това е един предизвикателен период, през който трябва да премина, но аз се справям с предизвикателства през целия си живот и вече се намирам на едно по-добро място.
- Завръщаш се на Чаланджър Тура и то в един исторически клуб като този в Бордо. усещаш ли една по-специална атмосфера, когато толкова много хора могат да наблюдават всяка една твоя тренировка и мач?
- Да, много е забавно. Имал съм подкрепа навсякъде по света, но на Чаланджър Тура можеш да усетиш нещата още по-силно. Това е едно наистина историческо място, в което бях посрещнат страхотно от турнирния директор и персонала на състезанието. Хубаво е да видя, че наистина съм ценен след толкова много години в Тура. За мен винаги е било по-важно да се съхраня като човек и характер, отколкото да печеля на всяка цена. Същевременно се надявам да изиграя възможно най-много мачове тук и да извървя целия път в турнира. Не казвам, че ще е лесно, но съм го правил в миналото и вярвам, че отново ще си възвърна свободата на корта.
- Привилегия или напрежение е да бъдеш определян за най-елегантния тенисист в Тура?
- Мисля, че това дойде още с началото на кариерата ми и прякора ("Бейби Фед"). Най-важното е как ще го приемеш. За мен това винаги е било голямо признание, само че смятам, че в годините съм доказал своята индивидуалност и винаги съм държал да бъда себе си, за да се изразявам, както ми се иска. Разбира се, монетата винаги има две страни, но аз винаги съм гледал да бъда от хубавата страна и не съм усещал допълнително напрежение.
- Кажи ми какво е да си обратно в игра и обясни колко трудно е да намериш обратно ритъма на състезанията?
- Именно намирането на ритъма в състезанията е най-трудното нещо. С останалото съм свикнал и знам как да го правя. Със сигурност пътуванията и хотелите не са сред нещата, които ми липсваха особено много. Отнема известно време да се свържеш отново със себе си, защото преди си правил дадени неща по един начин, а сега си бил толкова време далеч от спорта и нямам как всичко да остане еднакво. Хубавото е, че най-после имах малко повече време, което да прекарам с близките си хора и да видя другата страна на живота. Същевременно винаги напред ме дърпаше мисълта, че имам недовършена работа на корта. Това спокойно може да бъде последната ми глава в тениса. Никога не съм си поставял някакви луди цели за дадена година, в която да се откаже. Бих спрял веднага, ако усещам, че вече не издържам и не ми пука. Тогава бих бил напълно ок с подобно решение, но знам, че това време още не е дошло и нямам намерение да си губя времето. Сега трябва да бъда малко по-егоистичен и не се боя да направя бързо даде промяна, ако виждам, че нещата не вървят, както ми се иска. Мисля, че нищо не може да те спре, когато повярваш отново в себе си и се стремя към това.
