Легендата на Локомотив (Пловдив) Христо Бонев говори пред "Канал 3" преди финала между "черно-белите" и градския съперник Ботев. Той обяви, че е падение град като Пловдив да няма стадион, който да приеме финала.

"Благодаря, че сте се сетили за мен. Добре съм, въпреки кончината на Динко Дерменджиев. Един изключително голям футболист и човек. Хората, които обичат футбола ще бъдат щастливи, ако през следващите 50 години се роди футболист като Динко Дерменджиев. Аз имам забрана да ходя на подобни места, защото голямото вълнение може да ми навреди, но мое задължение беше да уважа за последен път човека, с когото четири години носихме заедно фланелката на националния отбор.

За съжаление футболът се превърна в бизнес. За мен футболът е най-трудното изкуство. Във футбола всеки миг е неповторим. Сега по стадионите можеш да преброиш хората на трибуните. Жалко е, че финалът ще се играе в София, защото в Пловдив няма стадион.

Нека погледнем нещата такива каквито са. В момента Ботев е отборът, който играе най-добрият футбол в България. Те са по-добри като тактика и стил от Лудогорец, Левски и ЦСКА. Но ние имаме едно предимство. Нашият стил на игра е много труден за отборите, които практикуват по-атакуващ футбол.

Тактиката ще е от най-голямо значение в срещата на 15 май. Ботев имат по-технични играчи, но ние имаме по-голямото желание. Искам да обърна вниманието на феновете на двата отбора. Отиваме в София да представим лицето на Локомотив и Ботев. Не искаме моменти на злоба. Нека се радва този, който победи.

За Локомотив е важно да спечели Купата, защото от 2004 година нямаме голям трофей. Мисля, че това ще бъде мобилизиращият фактор за нашите футболисти да спечелят този мач. Тодор Неделев е най-добрият полузащитник в България. Той е лидерът на Ботев и води отбора към успехи. Ние пък имаме Митко Илиев. Той е наш юноша и бързо се превърна в човека, който повежда останалите футболисти.

Ако кажа, че играта на Локомотив ми харесва, ще ви излъжа. Аз имам друго виждане как трябва да се играе. В момента отборът си има треньор в лицето на Бруно Акрапович и той си има неговите виждания. Най-важното е на Христо Крушарски да му харесва. Защото този, който дава парите, той поръчва музиката.