Христо Крушарски е роден на 26 февруари 1957 г. в село Говедарци, Самоковско. В годините преди политическите промени в България работи в металургичния завод “Кремиковци”, където заема позиции в комсомолската и партийната структура. След промените в държавното устройство на България през 1989 г. Крушарски се насочва към частния сектор.
През 1990 г. основава компанията “Стройпроект” ЕООД, чрез която развива бизнес, свързан с проектиране, производство и износ на противоградови ракети и системи за активно въздействие върху атмосферните процеси. Продукцията на неговите предприятия намира пазари в редица държави по света.
През ноември 2015 г. Христо Крушарски навлиза активно в българския футбол, като придобива мажоритарния дял (97% от акциите) на закъсалия финансово по това време Локомотив Пловдив от сдружението “Обединение за Локомотив”.
Крушарски стабилизира клуба финансово и започва сериозни инвестиции както в представителния отбор, така и в подобряването на материалната база и детско-юношеската школа на стадион “Лаута”.
Под негово ръководство Локомотив печели в две поредни години Купата на България по футбол (2018/2019, 2019/2020), както и достига до финала през 2026 г., където отстъпва на ЦСКА.
Крушарски говори пред Едуард Папазян от “24 часа“.
– Г-н Крушарски, първият въпрос е естествен и логичен. Твърдо и окончателно ли напускате Локомотив Пловдив?
– Кога го решихте?
– Казал съм им в сряда да се оправят, прехвърлям акциите на номиналната стойност, която съм платил. Е, аз на Адам Мицкевич едно време ги платих на по-висока цена, но няма значение.
– Коя е причината? Публиката, резултатите на отбора, стадиона или общото състояние на българския футбол?
Най-фрапиращото, това, което натежа, е отношението на всеки един човек от всяка една гледна точка. И на тези, които съм ги хранил, и на тези, които не съм ги хранил. Аз не обичам фурнаджийските лопати. На хора, на които съм подал ръка, държа докрай. Никога не съм бил предател. За това си патя от време на време. Защото съм доверчив и това ми излиза понякога през носа.
– Конкретно как ще стане прехвърлянето на акциите? Чисто технически.
– Дал съм пълномощно на моите адвокати, отиват при нотариус и приключват нещата.
– А знаете ли на кого?
– Аз също съм задал вече въпроса. Чакам да ми кажат отговора.
– Кога? До сряда ли?
– Казал съм, че в сряда прехвърлям акциите. Ако няма кой да ги вземе, ще ги прехвърля на нотариус.
– Като си направите една равносметка, спечелихте или загубихте от тези 11 години в Локомотив?
– За печалба да се говори е абсурд.
– Не говоря само за финансовата страна.
– Ако говорим и за имидж, съм опетнен. Повече отколкото съм спечелил нещо.
– Никой ръководител на Локомотив обаче не е печелил три купи.
– Да, така е. Виж какво, Едо. Тук нещата са много комплексни. За да управляваш пет човека, трябва да си напаснал пет криви коча в едно заградено място.
Така се управляват хора. Аз от 1992 г. съм в частния бизнес. Преди това съм бил комсомолски секретар. Колкото и да ме плюят, не могат да ми вземат школата, която съм изкарал. Понеже в Пловдив има някакви псевдофенове, така ги наричам, те направиха скандала. Примерно като Атанас Нейков и други. По едно време излязоха и: “Тоя Крушарски това, тоя Крушарски онова.”. Окей бе, момче. Кажи ми колко пари съм похарчил аз за Локомотив. Бил съм спечелил, бил съм откраднал парите на “Локомотив”. Бил съм спечелил обществени поръчки. Тези момчета не знаят, че аз съм единствената фирма може би в, айде да не кажа в Европа, ама на Балканите, която се занимава с тази дейност. Нека кажат колко обществени поръчки съм взел заради Локомотив. Казах ти – от 1992 г. имам частен бизнес, от 1999 г. се занимавам с градушки. В Локомотив съм от 2015 г.
– Понеже се спекулира много с това, някакви пари, които са оформени като задължения към вас, ще си ги искате ли?
– Допреди месец… Водил съм много разговори с хора, и с футболисти, и с треньори, с всички. Кзвах им, че аз не съм предател и няма да търся нищо. Обаче след последните изцепки на някои младежи, които ме “хранеха” доста, и покойната ми майка споменаваха, това ме накара да обърна палачинката и да си търся всичко, което съм дал. Всъщност – което не съм опростил.
– Какви бяха историите с автобуса и колата на треньора Душан Косич?
– Първо, автобусът си е лично мой. Второ, аз на Косич съм му дал един “Фолксваген”, който е на племенника ми. И той още го кара. “Ситроенът” беше ездачният кон на целия футболен клуб Локомотив. Кой
както го докопаше, така го яздеше.
Купих го чисто нов, сега го прибрах, защото не виждах смисъла да стои там. Колите, които съм дал на Парата и на Косич, си остават там да си ги карат, докато те решат.
– Кой е Парата?
– Парвизджон Умарбаев.
– Ясно. Очевидно е огорчението, но все пак не може да не ви питам кой ви беше най-най-великият момент от престоя ви в Локомотив?
– През цялото ми присъствие в Пловдив от началото до сега съм работил така, че това ми е доставяло удоволствие. Затова съм го правил. Не съм човек, който да гони карез. Тези, които сега подстрекават, нека си припомнят срещата в Страсбург.
– Не си спомням. С кого беше срещата там?
– С феновете, които ми се извиниха. Когато играхме там в европейските турнири. Преди това имаше “Крушарски, *би си п*тката лелина”, такива, онакива, пети и десети. Там ми се извиниха. Сега пак почнаха старата песен на нов глас.
– Има ли шанс да се върнете? Понеже веднъж го направихте.
– Неее. Никога вече. Никога, никога, никога. Тази страница я затварям, каквото и ще да става.
– Буквално снощи гледах клип след финала за Купата срещу ЦСКА. Играчите ви подхвърлят във въздуха. Това няма ли да ви липсва?
– Колкото и някои да не вярват, но аз съм локомотивец и им казах, че ще продължавам да давам по 10 000 евро всеки месец. Като помощ за клуба. И призовавам и феновете, които скочиха срещу мен и направиха данданията, да се позамислят и те да дадат по някое евро, за да спасим клуба.
– Оставате ли свързан с футбола, след като Локомотив по вашите думи е затворена страница?
– Аз отдавна помагам на Рилски спортист. Упрекваха ме, че съм бил с якето на Рилски спортист на мач. Ами това е естествено, като ми подаряват якета, ще ги нося. Аз питам ли някого защо ходят с фланелки на Барселона, на Реал Мадрид и на други отбори? Аз съм от Самоков, помагам на Рилски спортист, подариха ми екип и си го нося.
– Снощи националите паднаха от Люксембург. У дома. Вие бяхте много близък до Иван Славков-Батето. При него се класирахме за последно за световно и европейско първенство. Какво трябва да се промени?
– Аз показах как от нищо направих нещо. За три-четири години започнахме да печелим. Така че в българския футбол мислим, че от днес за утре ще стане и че някой друг е виновен, а не ние, които ръководим клубовете… Аз оставям едно наследство, не лошо, в Локомотив Пловдив. Детско-юношеската школа. Дано успеят да надградят това, което сме успели да създадем досега.
– Какво ще кажете все пак за обвиненията, че в Локо Пловдив единствената идея беше да се намерят качествени играчи, да се развият за един сезон и след това да бъдат продадени с печалба?
– Това е абсурд.
– Така е, но в рамките на половин година продадохте тримата най-добри играчи.
– Не е съвсем така. Цварц имаше клауза. Никой не можеше да го спре. Ама никой. Иту, момчето, заплата, каквато ние не можем да му дадем, а той е на преклонна за футбола възраст. Да го спра, когато иска да си оправи живота? Косич ми се обади, попита ме. Момчето също ме попита. Да, договорихме му голяма заплата и той си отиде.
Ние взехме някакви пари и както казват, те са в моя джоб. Ама от външната страна на джоба.
– Сега ще правят ревизия.
– Да. Аз призовавам тези, които ще правят тази ревизия, да изнесат точно колко пари е откраднал Христо Крушарски. Ама точно. За тия 11-12 години.
– Жалко че така завършва вашето присъствие в Локомотив.
– Аз така започнах, така и завършвам. Локомотив Пловдив няма четири трофея при един президент или председател в историята си.
– Не са ли три?
– А второто място? Това също трябва да се брои. Колкото и да съм черна овца, все пак нещо и излязло от моите действия в Локомотив. Аз ще покажа, че Христо Крушарски е работил правилно в сферата на управлението. Ето сега – ще видите, че Рилски спортист ще се бори за влизане в Първа лига. Още тази години. Там за разлика от Пловдив кметът се включи, общината се включи. Помагат, сега ще направим и осветление, ремонтирахме стадиона, седалки. Ще сме готово за влизане в Първа лига. Така че догодина може би ще сме конкуренция на Локо Пловдив.
