В интервю за Българската национална телевизия Кубрат Пулев отбеляза, че не е обладан от това да е символ или да се изявява като герой. Най-добрият български професионален боксьор говори за дългия път на ринга и за целите, които е постигнал през годините.

„Не съм обладан до такава степен от това да съм символ, да се изявявам като герой или нещо подобно. Това е една мечта на моя баща (б.а. – Венко Пулев) и моя също, но ние през годините не сме си мечтали дори за нещо подобно. Аз си мечтаех да стана шампион на България и когато станах за първи път в категория до 48 килограма, бях толкова щастлив. После влязохме в националния отбор. За мен това беше огромно постижение и щастие. Всяка една цел съм си я поставял с течение на времето и като ново стъпало за постигане на мечтите. Със спечелването на титлите и медалите във всеки един човек се поражда отговорността към обществото и хората. Естествено, аз, моят брат и цялото ми семейство сме възпитавани от моите баща и майка в патриотизъм и в това да обичаме България“, обясни той.

По-големият от братята Пулеви показа титлата, която спечели в началото на декември след 12-рундова битка срещу Махмуд Чар.

„Това е коланът на Световната боксова асоциация, това е най-старата и най-реномираната титла в света. Има и супершампион, който е Олександър Усик. Това осмисля толкова дълъг труд, усилия, целенасоченост и постоянство. Хората казват, че не е важно колко пъти падаш, а колко пъти ще се изправиш“, подходи философски Пулев.

Най-добрият български боксьор се върна и 11 години назад, когато загуби от Владимир Кличко в Хамбург и изрече думите „Продължаваме напред!“

„Тогава го казах, защото залата в Хамбург беше препълнена от български граждани, които бяха дошли от всички краища на света и се бяха събрали. Дори Кличко и цялата му организация се учудиха и не можаха да повярват. Може би неговите фенове бяха към 3000, а българите – около 10 000. Не успях да ги зарадвам и заради това се изправих и казах тези думи. Това, че съм загубил е абсолютно нищо. Единственият ми минус бе, че не успях да зарадвам българите. Дори тогава не съм осъзнавал колко дълъг път ще трябва да мина, за да стана световен шампион. Човек се раздава и идва момент, в който и Бог, и природата го подкрепят и му дават това, което иска“, поясни новият носител на регулярната титла.