Георги Димитров-Джеки според мнозина е най-добрият защитник на своя пост в цялата история на българския футбол. Легенда на ЦСКА, започнал кариерата си от Берое. Има паметен период във френския Сент Етиен, където и до днес е признаван и обичан. Ето какво каза Джеки в ексклузивно интервю за Букмейкър Рейтинги по повод смъртта на Диего Марадона. Намерихме Джеки във Франция, където продължава лечението му от коварна болест, от която бе опериран в началото на годината.
- Господин Димитров, как сте, как върви лечението?
- Благодаря, добре съм. Остава ми още една процедура на 14 декември и отново скенер. Ако всичко е наред, много се надявам малко преди коледните празници да се прибера в България. Зависи и от границите около пандемията с Коронавируса.
- Отиде си Диего Марадона…
- И без да си играл срещу него или с него, само да си го гледал, е напълно достатъчно. Какво да кажа повече за него? Няма вече такива футболисти и според мен няма и да има. Благодарение и на него хората заобичаха още повече футбола.
- Как се чувствахте в онзи мач с Аржентина на Световното 1986 година, изведохте България с капитанската лента, а до вас Марадона също капитан?
- Това беше просто формалност. Двама капитани извеждат отборите си. Това няма значение. Диего Марадона беше за големи мачове. Ние играхме в групите с тях, за Аржентина този двубой беше нещо елементарно. Не случайно той почти сам изведе отбора до световната титла.
- Имахте ли лична комуникация с Марадона преди или след мача?
- Тогава – не. Ние не знаехме чужди езици, как да комуникираш с него? Само с мимики и жестове не става. По наше време медиите не бяха толкова развити, както сега. Сега може с едно цъкане и да видиш, каквото си поискаш от всеки един мач по света. А тогава къде да гледаш Марадона?! Аз го гледах на живо два пъти във Франция, игра срещу Тулуза, ако не се лъжа. В Аржентина къде да го гледаш? Чакаш само световните първенства или когато отиде в Наполи, да излъчат техен мач от евротурнирите. Това е. Той беше идол, нещо голямо и в същото време далечно, недостижимо, защото освен на стадиона, хората нямаше къде да го видят.
- Можеше ли Аржентина да стане световен шампион през 1994 година?
- Аз съм убеден, че тогава направиха някакъв номер на Аржентина. Има много политика във всичко. Аржентина имаше силен отбор, а Марадона беше в прекрасна форма. Сякаш след този скандал всичко тръгна още по-лошо за него.
- Той все пак остава противоречива личност – гений на терена, но извън него имаше пороци.
- Сега вече, когато си е отишъл, може да го обвиняват в какво ли не. Никой не знае какво му е било в главата. Всеки сам си решава как да постъпва. Гледах филма на Кустурица – Марадона какво казва, че може да си заобиколен от много хора, но се чувстваш самотен. Всичко друго след футбола му се струва безлично, безинтересно, а той продължава да търси същия този адреналин.
- Може ли да бъдат сравнени Марадона и Лионел Меси?
- И двамата ритат с левия крак! Това е общото между тях… Не обичам да сравнявам, всеки от тях е постигнал нещо, друго не му е било, както трябва. Марадона е световен шампион, Меси няма успехи с националния отбор. Меси обаче има няколко трофея в Шампионската лига, 5 златни топки, докато Марадона на клубно ниво върхът му бе в Наполи с две титли, Купа на УЕФА… Същото като да сравняваме времето на Пеле. Той не е играл в Европа, няма клубни успехи сравнен с други велики футболисти, но е три пъти световен шампион. Виждате, че всеки има нещо, но няма пък други постижения. Не може да сравняваме дори футбола през всичките тези години. Преди нямаше жълти и червени картони, Пеле са го ритали и малтретирали и самият той казва, че ако не е бил подложен на толкова груба игра от противниците си, вероятно е би могъл да се развие още по-добре. Сега футболът е съвсем друг, дори сравнен с този, който Марадона играеше. Сега се играе много опростено, залага се предимно на физиката.
