Мартин Петков напусна Славия по-взаимно съгласие. В началото на годината той бе преотстъпен от Левски на Черноморец (Одеса), но заради войната в Украйна прекрати договора си и подписа със Славия. Ето какво каза той пред NOVSPORT.
- Защо напуснахте Славия, каква е причината?
- За мен сега е важно да играя редовно, в колкото се може повече мачове, за да трупам опит. В Славия треньорът Златомир Загорчич ми разясни, че няма да имам тази възможност. Затова се разделихме по взаимно съгласие. Взехме решение, че това е най-доброто и за двете страни.
- Съжалявате ли, че напуснахте?
- Не искам да се развивам. Благодарен съм на Славия. Те бяха единственият отбор, който ме потърси, след като започна войната в Украйна и напуснах Черноморец Одеса. Те ми подадоха ръка в труден момент и аз винаги ще го помня. Благодаря и на президента Венцеслав Стефанов, че реагира бързо и направи всичко възможно да ме има в редиците си. Дадоха ми и шанс във всеки един мач. Но явно се плановете на Загорчич са различни и аз не попадам в тях. Не е имало скандали. Напротив, разбрахме се много бързо. Те ми пожелаха успех, както и аз на тях.
- Каква е оценката ви за представянето в Славия?
- Доволен съм от моите игри, въпреки че за един нападател най-важно е да вкарва голове. Доста добре започна престоят ми при „белите“ - дебютирах с гол. След това ме преследваше малшанс и не успях да реализирам повече попадения. Все пак съм доволен от изявите си в мачовете. Аз съм максималист и доста самокритичен. Има още много върху какво да работя.
- Какво е моментното ви състояние?
- Здрав съм, направих добра подготовка. Имахме лагер с младежкия национален отбор, а след него директно се включих в подготовката на Славия. Не съм излизал от ритъм и не съм пропускал тренировки.
- Къде ще продължи кариерата ви?
- Надявам се да опитам късмета си в чужбина. Ако не излезе предложение, което да ме удовлетворява от чужбина, ще си търся отбор от България.
- Има ли нещо конкретно към вас?
- Още няма конкретни оферти към мен, а само интерес от дадени страни. Българският футболист няма право на предпочитания, защото нивото ни не е добро. Стигнахме дотам, че трябва да се молим да отидем в чужбина. Преди години е можело да избираш между Германия, Англия, Италия и т.н. Сега вече не е така. Реалността е такава – отиваш там, където ти изпадне. Тук средата не е особено професионална в повечето отбори.
- С Левски също се разделихте по взаимно съгласие?
- Ситуацията бе подобна. В началото играх при Петър Хубчев, после дойде финансовата криза. След това получавах повече шансове за изява, защото нямаше как да се взимат по-скъпи футболисти и се даваше път на юношите. Бях титуляр и при Живко Миланов. Дойде Станимир Стоилов и нещата се промениха. Той си има своите виждания за играта и по всичко личи, че те са правилни. Стоилов успява, което означава, че работата му е успешна. Тогава не получавах възможности за игра. Беше ми най-тежко, когато трябваше да си тръгна от любимия Левски. Не получавах възможност за изява и това ме накара да предприема този ход. Нямаше да е добре за моето развитие, ако бях останал. Появи се възможността да отида в Украйна и да заиграя в Черноморец Одеса, но ме споходи още веднъж малшанс – да започне война и да се върна обратно в България.
- Финансовите проблеми в клуба как ви се отразяваха?
- Нормално беше да сме по-нервни, когато играеш без заплата не е приятно.
В съблекалнята няма особено голямо спокойствие. Резултатите бяха слаби, а Левски е такъв отбор, че трябва да печели винаги. Бяхме предимно българи и всички знаехме какво е Левски. На всеки му беше тежко.
- Какво научи от Станимир Стоилов?
- Той дава шанс на младите. Много добър треньор и е хубаво за юношите, че имат възможност да играят под негово ръководство. Те трябва да израстват и да се учат, а сега има и втори отбор. Когато аз бях част от клуба, нямах тази възможност, но сега я има, а това е отлично място за изява. Доста внимание обръща на индивидуалната работа. Даваше ми много съвети в завършващата фаза на играта, както и в позиционирането. Той дава самочувствие на всички в отбора само с присъствието си. Държи много на дисциплината и себераздаването, а това води и до успехите.
- Бихте ли се върнал в Левски?
- Разбира се. На Герена се чувствам у дома. Там израснах и получих шанс да стана футболист. Ако имам възможност, ще се върна в Левски. Трябва явно да покажа повече добри игри, за да се случи това. До момента не съм ги показал, за да се завърна, но се надявам да успея.
- Кой спомен ви е най-скъп с Левски?
- Всяко едно нещо на „Георги Аспарухов“ ми е оставяло траен спомен. Всеки един мач, от малък мечтаех да направя дебют за Левски и да вкарам гол. Първият ми двубой за мъжете беше срещу Лудогорец, винаги ще го помня. Няма да забравя головете ми срещу Спартак Варна за Купата на България. Дербитата, в които съм играл, също ще ги помня.
- Имахте шанс за чужбина, но нещата с Черноморец Одеса пропаднаха?
- С клуба разтрогнаха договорите си всички чуждестранни играчи. Исках да играя редовно, на друго място. Не съм се интересувал много от парите.
Веднага разтрогнах договора си, въпреки че бях на по-добри финансови условия там, отколкото тук в Славия.
- Сбъскахте ли се с военните действия в Украйн?
- Бях в началото и имах късмет. Тогава Одеса не беше толкова засегната, колкото някои други градове. Чухме бомбите, но повече ми се отрази психически чакането в неяснота. За първи път бях в чужбина, за да играя за друг клуб. Като цяло тази година не ми е въобще успешна и дано през есента нещата да се променят.
