Крилото на ЦСКА Момчил Цветанов постави рекорд в ма­ча със Септември София (8:1). Той вкара най-бързия гол в исто­рията на армейците, като се разписа още в 13-ата секунда със страхотен шут от воле. Чико даде интервю за официалния сайт на клуба, в което сподели от кого се е учил на техничните удари от въздуха. 25-годишният плевенчанин го­вори и за предстоящите сблъсъци с Берое от полуфиналите за Купата на България на 6 и 21 април от 20:00 часа.

- Момчиле, повод за на­шия разговор е фактът, че ти вече си част от рекордите на нашия клуб. В събота срещу Септември  ти се превърна в автор на най-бързия гол в ис­торията на ЦСКА. Какво е чувство­то да се разпишеш след само 13 секунди игра?

- Това наис­тина е нещо, което дори не съм си го и помислял. Рад­вам се, че аз съм човекът, който отбеля­за най-бързия гол в история­та на този велик клуб, и че съм част от рекордите именно с това красиво попа­дение.

- Разкажи ни малко повече за гола, който отбеляза? Освен че беше много бърз, беше и изключително кра­сив.

- Да, наистина. Когато ви­дях прекрасното центрира­не от Маламов, единствено­то, което си помислих, е, че трябва да се подготвя за удара и си представях как топката се оплита в мрежата. Получи се страхотно и изненадах доста хора с това акробатично изпълнение.

- Ти си много нестандар­тен футболист и това не е първият гол, който отбе­лязваш от воле. Упражня­ваш ли често ножични уда­ри и волета на трениров­ка?

-Да, "виновникът" за това нещо е Иван Цветков, защо­то, докато бях в Ботев Пловдив, доста често оста­вахме след тренировка и уп­ражнявахме волета, ножични удари и точно това допри­несе за този гол.

- Как се стигна до идване­то ти в ЦСКА и допускал ли си, че може да облечеш чер­вената фланелка?

- Ако кажа, че не съм си мислил за нещо такова, ще излъжа. Всеки млад и перспек­тивен футболист, който има качества и амбиция да се развива, си мечтае да стъпи на "Армията" и да усе­ти атмосферата. Аз не пра­вя изключение и също винаги съм мечтал да стъпя на този стадион с фантастична ис­тория.

- Какво си помисли, когато за пръв път излезе на "Ар­мията"?

- Помислих си, че на мен и моите колеги ни предстои много дълъг път, който трябва да извървим. Чувст­вото, когато се появих на стадиона, беше неописуемо. За пръв път бях от страна­та на ЦСКА, а не от другата, и веднага се усещаше любов­та и подкрепата на 5000, а в някои мачове дори 8000 зри­тели, които са на стадиона.

- Имаш ли любима песен от агитката на ЦСКА?

- Разбира се! Когато чуя "Още от дете...", настръх­вам. Това е една от най-емб­лематичните и силни песни, които съм чувал.

- Мечтаеш ли си сектор Г да скандира твоето име?

- Мечтая си го, естестве­но. Надявам се това да се превърне в реалност съвсем скоро, още на мача с Берое (смее се).

- Спомена мача с Берое. Вижда се, че в първенство­то отборът няма конку­ренция, но ни предстоят два мача с елитния Берое на 1/2-финалите за Купата на България. Какво очакваш от тях?

- Ние не влизаме като фа­ворит в този сблъсък, защо­то все пак сме представите­ли на третия ешелон от бъл­гарския футбол. Напрежение­то в този мач ще е изцяло в лагера на Берое. Ние само може да спечелим от този мач и да вървим нагоре. Топ­ката е тяхното поле, ние ще сме психически необремене-ни и ще покажем какво мо­жем.

- Пожелай нещо на феновете?

- Искам винаги да са на стадиона, независимо срещу кого играем - Сандански, Чи­ко Бяга или Берое. Когато те са тук, нашата нагласа е съв­сем друга. Когато видим, че стадионът е пълен, е много по-различно. Когато започ­нат да пеят и скандират "ЦСКА, ЦСКА", адреналинът ни скача, а другият отбор из­лиза с пасив от един гол още от тунела.