Звездата на Барселона и испанския национален отбор вече е триумфирал на европейско и световно първенство, а с каталунците има и няколко титли от Ла Лига. Въпреки това младият футболист е категоричен, че амбициите му далеч не се изчерпват с постигнатото досега.
В интервю за „Гардиън“ Ямал разказва за израстването си, семейството, огромното внимание към него, стремежа към „Златната топка“ и най-вече за любовта си към футбола.
Амбицията за „Златната топка“
След като през миналата година завърши втори в борбата за „Златната топка“ след Усман Дембеле, Ямал отново е сред футболистите, свързвани с престижното отличие през 2026 г. Той не крие високите си амбиции.
„Ако трябва да съм напълно честен, смятам, че заслужавам да бъда сред най-добрите не само тази година, а от доста по-дълго време. Всички го знаят. Знаят, че съм различен“, споделя испанецът.
Според него най-важното е да продължи да печели.
„Трябва просто да продължавам да печеля. Ще дойде моментът, в който вече няма да има никакъв спор.“
Ямал приема и негативните реакции като неизменна част от популярността.
„Ще има хора, които ме харесват, но ще има и такива, които ще си казват: „Колко е досаден този“. Това е напълно нормално.“
„Искам още трофеи“
Въпреки множеството успехи още в ранна възраст Ямал признава, че желанието му за нови трофеи не е намаляло.
Той разказва колко щастливо е било семейството му след поредния голям успех, но признава, че близките му все още не са свикнали с пораженията.
„Отивам на европейско – печеля. Отивам на световно – печеля. Отстрани всичко изглежда лесно.“
Футболистът дори признава, че се е чудел как семейството му ще реагира, когато дойде първата голяма загуба.
„Казах им: „Спокойно, ще има още много световни първенства“. Трябва да играя повече и да печеля повече.“
Според Ямал именно големите турнири са му помогнали да осъзнае значението на постиженията си.
„На европейското дори не осъзнавах кой съм, къде се намирам и какво всъщност означава всичко. Можех да отида на изпит и на следващия ден да играя срещу Франция, без да осъзнавам напълно разликата.“
След спечелената титла той все още не е разбирал напълно мащаба на успеха.
„Спечелихме и си казах: „Добре, това е хубаво, но световното е още по-добро, нали?“ Сега вече знам какво означава да спечелиш европейско и какво е да станеш световен шампион.“
Амбициите му обаче не спират дотук.
„Има още толкова много неща, които можем да постигнем. Защо да не бъдем най-добрият национален отбор в историята? Защо Барселона да не бъде най-добрият отбор?“
Футболът не е целият живот
Ямал прави дебюта си за първия тим на Барселона едва на 15 години, играе на европейско първенство на 16, а на световно първенство – на 18. Въпреки стремглавото си израстване той твърди, че славата не е променила начина, по който възприема живота.
„Всичко зависи от възпитанието. Никога няма да кажа: „Кой си ти? Аз спечелих световното“. Само глупав човек би се държал така. Знам, че футболът е само 0,000001% от живота.“
Испанецът често привлича внимание с поведението си в социалните мрежи и на терена, но самият той го приема като част от забавлението.
„Докато печеля… спортът е сериозен, но аз искам да има шоу и забавление.“
В същото време Ямал признава, че истинската му същност е позната само на най-близките му хора.
„Само хората около мен знаят какво мисля и какъв съм всъщност. Останалите нямат представа.“
От квартала до „Камп Ноу“
Ямал разказва, че е израснал в среда, в която личното пространство и дискретността са били особено важни.
„Израснах в квартал, където колкото по-малко хора знаят за теб, толкова по-спокоен и щастлив е животът ти.“
Той признава, че харесва начина на живот, който футболът му осигурява, но същевременно предпочита да запази част от личния си живот далеч от публичността.
„Разбира се, харесва ми животът на футболист, но бих искал да живея спокойно и нормално. Най-близкото до това е хората да знаят възможно най-малко за мен.“
В началото медийното внимание му е оказвало сериозно влияние.
„Майка ми прочиташе нещо, обаждаше ми се и питаше: „Сине, какво е това?!“ Това ме засягаше, но вече не е така.“
„Лош мач за мен е като 400 лоши мача за друг“
Огромните очаквания също са неразделна част от живота му като футболна звезда.
„Лош мач за Ламин е равен на 400 лоши мача за някой друг. Мога да направя деветка от 10, а хората ще кажат, че съм играл за седмица.“
Понякога обаче самият той се наслаждава на напрежението.
„Има моменти, в които харесвам натиска. Харесва ми да излизам на терена, когато очакванията към мен са огромни. Тогава усещането е различно.“
Ямал прави разграничение между напрежението във футбола и това в личния живот.
„Има и друг тип натиск, който няма нищо общо с футбола – това е животът. На терена не изпитвам страх.“
„Играя, защото обичам футбола“
В края на интервюто Ямал обяснява какво всъщност го мотивира да продължава да играе.
„Не играя заради парите. Играя, защото обичам футбола. Футболистите, които са обсебени от головете и асистенциите, не се наслаждават истински.“
За него удоволствието идва от самата игра.
„Играя за забавлението – да дриблирам, да играя с едно или две докосвания, да помогна на съотборник да отбележи, когато самият той не е успял. Играя заради радостта на феновете и за да чуя „оле“. Това е причината да играя.“
„Прибирам се вкъщи и си казвам: „Прекарах си страхотно“. Ако всеки футболист играеше по този начин, всички щяхме да се наслаждаваме много повече.“
Ямал разказва и за усещането, което получава от трибуните, когато притежава топката.
„На световното първенство го усещаш – когато получа топката, хората започват да се изправят един след друг по цялата трибуна. Все едно казват: „Нека видим дали този е такъв, за какъвто го представят.“
На „Камп Ноу“ това усещане е още по-силно.
„Хората знаят, че ще тръгна срещу някого. Това очакване е нещо, което можеш да усетиш само в спорта, когато си футболист като мен.“
„Все едно в теб се появява нещо, което те кара да се чувстваш по-силен от всички. Надявам се това усещане да остане до края на кариерата ми. Около теб има прилив на енергия и се чувстваш като Супермен или Спайдърмен. Чувстваш се невероятно.“
