„Треньорите ме гледаха, че постоянно съм около него и отбора и ме попитаха дали тренирам. Казах им, че не тренирам и нямам представа къде да отида да се запиша. Тогава един от тях ми каза: „В понеделник в 8 часа да си при нас." Явих се и така от 8-годишен започнах", обясни Дяков пред „Блиц".

Най-големият му идол бил Дел Пиеро. „Като дете често си сменяхме любимците - харесвах Баджо, Синьори. Дебютът ми беше в Б група, играхме срещу Академик Свищов, беше последен мач за годината. Играх 80 минути, излязох и в 90-ата ни вкараха от дузпа и ни победиха. Тогава бях на 16 години. Да играя за Пирин по онова време беше сбъдната мечта", спомня си капитанът.

Той обясни, че преди да подпише с Лудогорец е имал и среща с тогавашния т р е ньор на ЦСКА Милен Радуканов, а имал контакти и с Левски.

„Лудогорец беше последна опция. Другите два отбора се забавиха малко, след това се срещнах с Кирил Домусчиев. Той ми каза за проекта, но не знаех дали ще се получи така, както ми сподели. Взех обаче решение да дойда в Разград. Случайно, но едно от най-успешните решения в живота ми", каза Дяков.

„Това е нещо сериозно, което братя Домусчиеви направиха. Мачът със Стяуа за влизане в групите... На дузпите само гледах нагоре към небето и се молех да продължим.

Това може би са най-силните ми спомени, въпреки че имам страшно хубави други мачове. Това обаче е върхът. Няма да забравя в съблекалнята преди мача, когато влязохме на разбор и ни пуснаха едно видео. След него 90% от момчетата излязоха със сълзи на очите за загрявката. Имах чувството, че мога да литна, че ако разперя ръце, наистина може да полетя", споделя емоционално железният халф.

По отношение на бъдещето си Дяков е категоричен, че няма как да си тръгне, ако Лудогорец поиска да остане на работа в клуба. „Винаги съм вярвал и съм искал да завърша кариерата си в Пирин, отбора от моя град. Но за тези 7 години, това, което по чувствах като отношение, и това, което правят хората в Лудогорец за мен, няма как, ако този отбор ме иска, да си тръгна от тук. Трудно нещо може да ме изгони от Лудогорец. След това искам да съм във футбола. А какво мога да правя извън футбола?! Олеле, е сега ще се изложа (смее се). Нищо! Работлив съм, но не ме бива в нищо друго. Освен една крушка да завъртя нищо не мога. Съпругата ми не ми дава категорично да се приближавам до кухнята", казва Дяков.

"Заради няколко човека футболистите имат една и съща слава, а не смятам, че е правилно. Аз не съм от така наречените модерни футболисти - нямам татуировки , а гел съм си слагал пет пъти в живота. За мен не е важно с какви обувки ритам или с какво съм облечен. Най-голямата ми болка е, че сегашните деца не играят от любов към играта, а го правят, за да се снимат, да направят прическа и да сложат обувките на Меси или Роналдо. Мечтите им са много грешни, яд ме е, защото България има талантливи деца", каза още Дяков.