На 2 септември Локо София празнува 96 години от основаването си. По този повод „Тема Спорт“ отиде до стадиона в северната част на столицата и си поговори с вратаря на тима – Мартин Величков (25 г.). Стражът е в клуба само от два месеца, но вече е основен избор под рамката, като до седмия кръг той и Димитър Евтимов са вратарите с най-много сухи мрежи – по 4.
Мартине, вече два месеца си в Локо София, как се чувстваш в „Надежда“?
– Благодаря, добре. Много приятен колектив сме, който предразполага за хубава работа. Всеки помага на новите в отбора, за да може да се приспособят по-бързо към обстановката.
Записахте много добри резултати в началото, ти не допусна гол срещу Ботев Пд и Лудогорец, но какво се обърка в последните два мача срещу Спартак Вн (0:0) и Септември Сф (0:1).
– Според мен подценихме опонентите в тези два двубоя. В класирането и двата отбора бяха под нас и в някои от играчите със сигурност е имало отпускане. Никога не трябва да се подценява съперник, защото и Спартак, и Септември демонстрираха добър футбол и единият от тях ни победи.
Смяташ ли, че при гола на Никола Фонтен от Септември можеше да се намесиш по-добре?
– Ударът му бе изненадващ, но не греши този, който не играе, така че със сигурност можеше да се намеся по-добре. Гледах да покрия и евентуално центриране, но закон във вратарството е, че трябва преди всичко да пазиш близкия си ъгъл и вратата.
Как ти се струва работата със Станислав Генчев и Йордан Господинов, разбираш ли се добре с тях?
– С всеки един треньор в кариерата си съм се разбирал и съм нямал никакви проблеми, тук е по същия начин. Радвам се да работя с такива професионалисти и винаги можеш да се учиш от всеки. Тук има нови изисквания, нов начин и методи на работа, така че със сигурност това е бонус за мен.
Ти и Димитър Евтимов сте вратарите с най-много сухи мрежи в Първа лига до седмия кръг – по 4, чувстваш ли се като един от лидерите на Локомотив от началото на сезона, въпреки краткия престой?
– За мен е егоистично да се мислиш за лидер, при условие че играеш колективен спорт. Не разсъждавам по този начин. Моите разбирания са такива, че всеки един, който е част от клуба, е важен, колкото всички останали, и всеки може да помогне.
Връщам те към детските години, ти си юноша на Славия, а съперничеството между настоящия ти отбор и белите е ожесточено. Някой от близките ти бил ли е фен на Славия или записването в тази школа тогава просто е било най-доброто решение?
– Първо, нито един от роднините ми не е бил спортист, второ – нямаме фенове на Славия, нито пък аз съм бил. Това е било решение на родителите ми да ме запишат там. Минах през почти всички възрасти, а с мъжете започнах да тренирам, когато навърших 16. Но това вече е затворена страница за мен, защото минаха доста години, нямам никакви сантименти към клуба. Голям процент от хората, с които съм работил там, вече ги няма. За мен това е нова Славия, като в момента нямам допирни точки с никого от клуба.
Докато си още част от Славия, преминаваш в Струмска слава…
– Да, бяха ме преотстъпили тогава, за да натрупам опит в мъжкия футбол. След един месец ме върнаха обаче, защото тогава се разделиха с Марио Кирев. Започнах да тренирам с първия отбор, когатоп вратари бяха Георги Петков и Антонис Стергиакис.
След това заминаваш за Германия, как се случиха нещата там?
– Заминах за Германия на 18 години чрез едни семейни приятели. Те ми помогнаха много, живеех при тях, докато се устроя в града и в държавата. Прекарах почти пет години там (б.р. – пази за Пеш Кьолн, Фортуна Кьолн и Рот Вайс Ален). Това е един страхотен период за мен и в личен, и в професионален план. Само позитиви извлякох – нови приятели, нов език, нов манталитет. Мога да кажа, че престоят ми в Германия беше като една казарма. Живеех в Кьолн и се запознах с много българи там. Те много ми помагаха, винаги сме били заедно, така че никога не съм бил сам.
След Фортуна Кьолн преминаваш в Рот Вайс Ален, там претърпяваш тежки контузии и споделяш, че си бил близо до отказване от футбола, но получаваш обаждане от Петър Колев, тогава треньор на Спортист Своге. Смяташ ли, че без него, си щял да продължиш с футбола?
– Да, така се стекоха обстоятелствата, че се контузих и реших да се върна в България. По една или друга причина нещата с няколко родни клуба не се получиха. Може да се каже, че Петър Колев е причината, поради която аз все още се занимавам с футбол. Аз съм завършил училището за архитектура в София и имах резервни планове в главата, но явно Господ така е решил, за което не съжалявам.
Със Спортист Своге почти влязохте в Първа лига през юни 2023-а, съжаляваш ли за изпуснатата възможност?
– В Своге прекраха страхотни шест месеца. Бяхме събрани много добри млади футболисти за нивото на Втора лига. Промоцията за елита беше много близо, защото срещу Берое изиграхме добър мач. Отмениха ни гол, с който нещата можеха да се променят. Натрупаният опит в професионалния футбол бе много ценен за мен, само добри чувства тая за Спортист.
След това идва стъпката към първия ешелон, преминаваш в Етър, как оценяваш твоя период на „Ивайло“?
– Смятам, че се представих добре в първия си сезон в елита. Научих много във Велико Търново, за което съм благодарен най-вече на Калоян Чакъров (б.а. – треньор на вратарите), както и на Емануел Луканов и Светослав Петров. Благодаря и на Етър за шанса, който получих, защото по това време имаше сериозна конкуренция под рамката.
През лятото на 2024 година идва обаждане от Александър Томаш и Спартак Варна. Той за втори път се свързва с теб в кариерата ти, би ли разказал повече за първата ви среща?
– Първият път беше в Локомотив Пловдив, точно когато се прибрах от Германия (б.р. – 2022 г.). Тогава се провали трансфер на Динко Хоркаш във Франция. Преди това говорих с Тодор Кючуков и разбирателството бе, че ще подпиша при трансфер на Хоркаш. След като продажбата се провали, за мен беше важно да съм в отбор, където ще трупам опит и ще играя, отколкото да се боря за шанс. Тогава Динко пазеше много силно.
Каква беше работата с Александър Томаш и Тодор Кючуков въпреки краткото време заедно в Спартак Варна?
– Според мен Томаш е един от много добрите треньори в България както той, така и екипът му. Тогава Спартак играеше силен футбол, но, за съжаление, работихме много кратко време заедно. Все пак аз имам пряк началник – треньорът на вратарите. По-скоро мога да говоря за Тодор Кючуков. Той е един много добър треньор, с високи изисквания, както трябва да бъде. Научил съм доста от тях, както от всеки един специалист в кариерата ми.
В предпоследния ти мач за соколите – срещу Берое на „Коритото“ (1:2), ти изведе отбора с капитанската лента. Какво бе чувството?
– Това беше изненадващо за мен, защото на разбора преди мача Николай Киров го сподели с нас. Радвам се, че е видял моите качества, които са го довели до това решение. За жалост загубихме, но това си остава спомен за цял живот. Да изведеш силен отбор с капитанската лента, следователно си вършиш работата.
През това лято премина в Локо София, имаше ли други предложения към теб?
– Да, имах, както и от чужбина, но Локомотив изяви най-голямо желание да ме привлече, за което не съжалявам.
Какви са целите пред отбора?
– На първо място, да сме пак на обедния път. Да си върнем самочувствието, което беше преди загубата от Септември. Когато побеждаваш, когато мислиш за следващия мач само тогава нещата се получават. Аз мисля, че е важно да се фокусираш върху това, което ти предстои. Накрая класирането се нарежда, когато си си свършил работата мач за мач.
Смяташ ли, че може да победите Левски в „Надежда“?
– В момента Левски играе много силен футбол, показа го и на европейската сцена. Няма да бъде лесен мач. Мисля обаче, че можем да направим добър резултат срещу тях.
Започва като полеви играч, фен е на Реал Мадрид
Интересна подробност от кариерата на 25-годишният вратар на Локо София е, че започва да тренира като полеви футболист. После, на 11-12-годишна възраст застава под рамката в Славия.
„Като малък любимец ми беше Кристиано Роналдо, както на повечето деца, защото тогава той беше в силите си. По света силните вратари са в изобилие, трудно е да се избере един, но като малък много ми харесваше Икер Касияс. Сега са Нойер, Ян Облак, Тер Щеген, Донарума. Като цяло харесвам отборите с традиции, с голяма фенска маса. Доставя ми наслада да гледам, когато видя пълните трибуни, феновете да те подкрепят. Харесвам Милан, Ливърпул, Ман Юнайтед, въпреки лошите резултати напоследък. Главно гледам Ла Лига и Бундеслига, там подкрепям Борусия Дортмунд. Нравят ми се много отбори по света, но най-вече симпатизирам на Реал Мадрид“, разкрива стражът. А на въпрос, който би бил иделният му отбор за футбол на малки вратички, ако е треньор, той споделя: „На вратата ще сложа Мануел Нойер. В защита Серхио Рамос и Паоло Малдини. Халф ще бъде Зинедин Зидан и в нападение Кристиано Роналдо и Лионел Меси“.
