Вчера се навършиха 46 години от паметния 1/4 финал в турнира за купата на УЕФА между Левски и Барселона, завърши 5:4 за сините. Този мач си остава и с рекордна посещаемост - 70 хиляди зрители.
Двубоят в София ще се помни завинаги с визитата на великия Йохан Кройф
Голмайстори за "сините" са Павел Панов (8' и 90' от дузпа), Йордан Йорданов (10' и 87') и Емил Спасов (47'). Какво си спомня от този мач един от голмайсторите Йордан Йорданов. Той даде специално интервю за NOVSPORT.
- Г-н Йорданов, вчера се навършиха 46 години от един паметен за всички левскари мач - Левски - Барселона. Какво си спомняте за тази среща?
- Един велик ден за футболната ми кариера. В това време се играеше истински футбол, пред пълен стадион, имаше над 70 хиляди зрители на трибуните. Отборът на Левски беше много добре подготвен и затова победата беше наша. Показахме много качествена игра от наша страна, срещу много силен отбор. Барселона и тогава, а и сега си остава фактор в световния футбол.
- Вие бележите два гола във вратата на Барселона. Това ли са най-ценните ви попадения с екипа на сините?
- Да, това са ценни попадения за мен лично и кариерата ми. Няма как да забравя тези два гола във вратата на Барселона. Но няма как да забравя и дузпата, която вкарах във вратата на друг европейски гранд Аякс.
- Какъв отбор бе Левски, когато отстрани Барселона?
- Тогава отборът на Левски бе силен и велик. Бяхме много добре подготвени и затова успяхме да спечелим срещу отбор като Барселона.
- Какво ви каза преди срещата покония вече треньор Иван Вуцов?
- Много не мога да си спомня точно думите му, но си спомням, че излязохме на терена дисциплинирани и без страх срещу именития си съперник.
- Стадионът бе пълен, помогна ли ви публиката?
- Тя бяше нашият 12-ти играч в този мач. Взимахме сила от нея във всички положения. Нямаше сигурно да успеем е без такава публика, колкото и ние да бяхме подготвени.
- Побеждавате Барселона с 5:4. Петте гола във вратата на Барселона са рекорд, който не е подобрен и сега. Знаете ли?
- Разбира се. Това е рекордна загуба на Барселона и вкарани пет гола в тяхната врата, но и времената тогава бяха други. Сега ми се струва немислимо някой да вкара толкова много голове във вратата на този испански гранд.
- Поддържате ли връзка с някой от съотборниците си?
- Разбира се. С Воин Войнов, с Иван Тишански. Той ми е кум и продължихме кариерите си заедно в Кипър. Това са хора, с който станахме едно семейство.
- Следите ли случващото се в България, идвате ли на Герена, за да гледате Левски?
- Да следя какво се случва и понякога посещавам стадион "Георги Аспарухов". Най-често съм на стадиона, когато внукът ми е в България. С него ми е още по-приятно да бъда на Герена.
- Кога Левски ще е отново шампион?
- Това е труден въпрос. Засега не мога да ви отговоря. Играх при други времена, други треньори, друг футбол, сега всичко е различно. Въпреки всичко пожелавам само успехи на всички в този клуб. Левскар съм бил от дете, Левскар ще си остана винаги.
- Вашият внук тренира футбол, но в Америка. Може ли да заиграе един ден в Левски?
- Да. Той тренира футбол, но още е малък. На 12 години е. Сега играе в Барселона New York, приет е в школата на Барселона в Аризона, често посещава Camp Nou за тренировки, играе на моят пост и показва много добри качества. Вярвам в него, историята ни продължава. Футболът е в кръвта ни и ще се радвам един ден, ако заиграе в Левски. Ще продължи семейната традиция.
