Два медала и две квоти за Рио в2016! Това, за което нашите грации отидоха на световното по художествена гимнастика в Щутгарт, бе изпълнено. И то как!
Някои ще кажат, че ансамбълът ни прави крача назад след първото място в многобоя в Измир 2014. Но не е точно така. Защото толкова силно световно - самата Илиана Раева призна това, не е имало досега. И защото е добре известно, че Русия в две поредни години не пуска аванта. Затова среброто на нашите в многобоя е с много висока стойност. Защото момичетата ни издържаха психически на неимоверното напрежение.
Да защитаваш титлата си не е никак лесно. Всъщност това е възможно най-трудната задача. Но те устояха на всичко. А някои от конкурентите им не успяха и се сгромолясаха (справка - Беларус).
При така дадените високи оценки на руския ансамбъл (те играха преди нас в многобоя) за избраничките на Ина Ананиева бе още no-трудно. Само чакаха да сбъркаме и да ни отрежат крилете. Да ни изхвърлят от тройката. На подобно нещо се надяваше и Италия, която всеки път е бутана заради шефа на световната гимнастика Бруно Гранди, и Испания, която в крайна сметка стана трета. Наш гаф очакваха и Израел, и Япония. Но не го дочакаха, защото бяхме железни. Психиката, която толкова пъти ни е проваляла, сега бе гарант за славни моменти.
„Порше Арена" в Щутгарт стана свидетел на поредната демонстрация на класа от Михаела Маевска, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова и Цветелина Стоянова. Тези пет шампионки донесоха неимоверна радост на стотиците българи, развели трибагреника в залата, и на милионите пред екрана. За пореден път. И като че ли моментите, в които потичаха горчиви сълзи, са единствено в миналото. Ансамбълът ни вече е само шампанско!
Някои ще кажат, че ансамбълът ни прави крача назад след първото място в многобоя в Измир 2014. Но не е точно така. Защото толкова силно световно - самата Илиана Раева призна това, не е имало досега. И защото е добре известно, че Русия в две поредни години не пуска аванта. Затова среброто на нашите в многобоя е с много висока стойност. Защото момичетата ни издържаха психически на неимоверното напрежение.
Да защитаваш титлата си не е никак лесно. Всъщност това е възможно най-трудната задача. Но те устояха на всичко. А някои от конкурентите им не успяха и се сгромолясаха (справка - Беларус).
При така дадените високи оценки на руския ансамбъл (те играха преди нас в многобоя) за избраничките на Ина Ананиева бе още no-трудно. Само чакаха да сбъркаме и да ни отрежат крилете. Да ни изхвърлят от тройката. На подобно нещо се надяваше и Италия, която всеки път е бутана заради шефа на световната гимнастика Бруно Гранди, и Испания, която в крайна сметка стана трета. Наш гаф очакваха и Израел, и Япония. Но не го дочакаха, защото бяхме железни. Психиката, която толкова пъти ни е проваляла, сега бе гарант за славни моменти.
„Порше Арена" в Щутгарт стана свидетел на поредната демонстрация на класа от Михаела Маевска, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова и Цветелина Стоянова. Тези пет шампионки донесоха неимоверна радост на стотиците българи, развели трибагреника в залата, и на милионите пред екрана. За пореден път. И като че ли моментите, в които потичаха горчиви сълзи, са единствено в миналото. Ансамбълът ни вече е само шампанско!
В индивидуалната надпревара Невяна Владинова също бе блестяща. Само преди няколко седмици на Световната купа в София тя влезе и на четирите финала на отделните уреди, а сега стана 10-а в света в нечовешка конкуренция. Характерът на неудържим боец, който личеше в погледа й в Щутгарт, дава надежди, че Силвия Митева има достойна наследничка. Сега Невяна се радва на квотата, но след време ще е я удовлетворява единствено медалът.
