Паулу Коелю, "Войнът на светлината"

 

 

Там, откъдето започ­на всичко. Роденият на 15 юни 1976 в Рио де Жа-нейро Лусио като много свои сънародници има трудно детство. Баща му изоставя семейството. Майката е принудена да се премести заедно с не­го и брат му в Ресифе, къ­дето е по-лесно да ги из­държа. Затова и първото нещо, което прави Ваг­нер при трансфера в Ботафого, е да й купи къща. Тя живее там и до днес.

 

Сетне пътят продължа­ва през мечтаните за много футболисти Бенфика и Севиля. Те обаче затварят врати за Лусио. "Испания и Португалия бяха страхотно преживя­ване. Сбъднат сън, но едно момче на 20 г. се спра­вя трудно само в чужби­на. И не успях", признава той. Всяко зло за добро. Така съдбата го води до България. През 2002 г. се озовава на „Герена", но е отпратен от Люпко Петрович в Черно море, за да се върне година по-къ­сно. Във Варна Лусио прави феноменален се­зон. Там откриват и при­чината за постоянните му контузии - зъбите. В Левски е повял нов вя­тър, а с него идва и Ваг­нер. Кой би искал да из­пусне такъв футболист? Вагнер обаче никога не къса с морската столица. Там често кара ваканци­ите, а покрай топката за­вързва приятелство и със сегашния треньор на "моряците" Велизар По­пов. Впоследствие става и кум на българина. Са­мият Лусио също скъса с ергенския живот у нас. Прави го в центъра на София, на бул. "Витоша".

 

Кум му е преводачът му в първите години на „Ге­рена" и служител на клу­ба Светльо. По дънки на скромна церемония каза "да" на приятелката си Розеанжела. Запознават се в МОЛ в Ресифе, кога­то Лусио се прибира за коледните празници. Моделката също харесва България. А у нас се ра­жда и синът им Вагнер Габриел. Един ден той може да наследи татко си в Левски. Защото Лусио обяви, че никога няма да скъса наистина със "си­ните". Като мнозина оби­ча киното, хубавите дре­хи и парфюми, но за раз­лика от тях така и не ку­пува кола. Караше една от първия до последния ден на „Герена".

 

Скромна "Шкода Фабия". Така­ва като него. Защото Лу­сио не обича да се шуми около него. Влиза само веднъж в жълтите хро­ники. Причината - годежът на бившия играч на ЦСКА Фелипе Машадо. Тогава се озовава в аре­ста заедно с друг играч на "армейците" Маркиньос. Вагнер обаче се постарава това да бъде за последно.

 

Иначе с Розеанжела често правят бразилски партита в апартамента си за приятели. Домакинята обича да гощава с фейжоада, но родните манджи също й се удават. Клима­тът ни също не плаши за­щитника. И в най-голе­мият студ ходи по къс ръкав. Говори свободно български, но само на близките. Рядко дава ин­тервюта, и то на порту­галски, за да не сбърка някоя дума и да бъде ло­шо разбран. В последни­те две години става гуру за сънародниците си Зе Соарес и Жоазиньо. Под неговото крило двамата успяха да се превърнат в основни играчи в състава на шампионите.

 

Съдбата обаче реши всичко да свърши. Може би само засега. Лусио е част от ис­торията на Левски и ни­кой не може да изтрие то­ва. Бразилецът е не само първият чужденец с тол­кова продължителен стаж на „Герена", но и първият, прекратил ка­риерата си там. Нищо чу­дно и да се окаже единс­твен. Това времето ще покаже. До тогава ще бъ­де мерило за тези, които идват отвън, за да търсят своето щастие в Левски. И няма да им е лесно.

 

А някъде на хиляди километри Лусио отново ще рита със синя фланел­ка, тази на кварталния Левски в Ресифе. "Оби­чам Левски, той е като татуировка на тялото ми", каза онзи ден той, преди да си тръгне. И ос­тави сълзите да говорят.