„Смехът е лекарство за болката", е казал Чарли Чаплин преди много години. Сега президентът на БФС Борислав Михайлов очевидно е решил да използва именно този лек за агонията, в която е изпаднал българският футбол.

Героят от САЩ 1994 призова жур­налистите да си говорят за забавни неща въпреки случващото се в ЦСКА, „А" група и националния отбор. Правилно, толкова болка се е насъбрала в българския футбол, че само със смях може да я прикри­ем. Абе, майтап да става.

Истината е, г-н, Михайлов, че по-голяма смешка от родния футбол няма, и ако ще си говорим за забав­ни теми, то тази е най-удачната.

Станахме за смях в Япония, откъ­дето националите ни се прибраха с магнитчета и пълна кошница голове. От години ставаме за смях в Европа срещу отбори от Латвия, Молдова, Казахстан и Словения. Беше смеш­но и когато шампионатът завърши без изпадащ отбор и без грам интри­га през пролетта. Много добра шега. Смешно бе и финалът за Купата на България да бъде между последния в елита и тим от Югозападната „В" група, бил той и ЦСКА.

Другата истина, г-н Михайлов е, че вече не ни е смешно. Искаме да се смеем като исландците, но от радост. Искаме да сбъдваме най-големите си футболни мечти като Уелс и да се забавляваме като агит­ката на Ейре. От такива емоции.

Владимир Иванов, в. "Труд"