Влади Гюров е на 34. Последните 15 години прекарва в инвалидна количка заради инцидент на пътя. Това му помага да преоткрие себе си. И въпреки инвалидната колична, Влади спортува. При това спортува много – тенис, баскетбол, колоездене, плуване, гмуркане и още куп други щури дейности.
 

През последната седмица много хора разбраха за неговото изкачване на връх Мусала. Всъщност изкачването далеч не е само негово. То е и на хората, които постоянно го подкрепят и обичат. На хората, които винаги са до него. Идеята за това начинание е съвместна. Приятелите са тези, които оказват пълна подкрепа на Влади и се създава сайт, който дава гласност на идеята. Планинската спасителна служба се отзовава и благодарение на нейната незаменима помощ на 8-и март, 2016, Влади отново е на най-високия връх на Балканския полуостров. Поредният връх, който покорява.

Как се заражда страстта на младия мъж към тениса? През далечната вече 2005 година Борис Томов, доайенът на тениса на корт в инвалидни колички в България, предлага да Влади да пробва. И този опит води до любов към тениса, която вече продължава над 10 години. Всяка година той участва в подготвителни лагери – първият е Пловдив, а вторият е в София. След това следва Държавното първенство, в което Влади е неизменен участник. И въпреки че нивото на международните турнири е много високо и нашите състезатели нямат особено големи шансове срещу състезателите от западните европейски държави, той не се отказва от това да играе тенис.

Защото когато обичаш даден спорт, нищо не може да те накара да се откажеш от него. А тенисът далеч не е единственият спорт, намерил място в сърцето на Влади. Той е редовен участник в Софийския маратон, участва в баскетболни турнири, тренира плуване.
 

Какъв е изводът? Sometimes one tragedy can turn out to be our biggest blessing. Няма да превеждам. Преводът е ясен. Желанието за живот на Влади е титанично. За него няма значение дали можеш да ходиш или си в инвалидна количка. Вътрешния плам или го имаш, или го нямаш. Обстоятелствата не са определящи.