Григор Димитров говори много и най-различни неща. Не само той е виновен - пи­тат го и той отговаря. Към посланията от лагера му трябва да прибавим и обясне­нията на мениджъра Георги Стоименов. Докато Григор разказва за любимите си мом­чешки банди, каква мексиканска храна предпочита и как би шофирал по турнирите, ако стане шеф на АТП, Стоименов аргументира поредния му отказ да играе за България за купа "Дейвис". Не е сигурно кой от двамата говори по-го­леми глупости.

Покрай обичайните самонадъхвания как е на прав път и всяка следваща загуба е ва­жен урок, който ще го накара да работи още повече, тази година Григор има ново мото - иска да играе повече мачове. Повтаря го още от началото на го­дината и е прав - през 2014 г. играеше почти непрекъснато, защото стигаше до късните етапи на турнирите. Тогава всичко беше на­ред, а кариерата му бе­ше един непрекъснат възход. Сега обаче играе по 2-3 мача на турнир и отпа­да. Как да станат повече? Има два варианта - или да ги печели, или да ходи на повече турнири. Вторият наистина не е толкова привлекателен като първия, но като паднеш някъде, винаги можеш да оти­деш да опиташ на друго мяс­то. Не всички са като Джокович, само да бият и на всеки турнир да играят финал.

Много тенисисти го пра­вят. Някои от хората, които играха на турнира в София, след това хванаха самолета и заминаха за Делрей Бийч. Сред тях беше 23-годишният бос­ненец Дамир Джумхур. Той е 95-и в ранглистата, в "Арена Армеец" не успя да направи кой знае какво и отпраши за Флорида, където Григор се готвеше две седмици за тур­нир от категорията "АТП 250" - същата като тук. На­шият обясни, че не може да лети насам-натам по света и непрекъснато да се аклима­тизира към часовата разлика и различните кортове и усло­вия. Но други като Джумхур явно могат. Бошнякът първо би литовеца Рикардас Беранкис, а след това се опъна сери­озно точно на нашето мом­че. Загуби, но му взе сет, при положение че идваше от пре­зокеански полет и допълните­лен мач, като не се беше акли­матизирал нито към метеорологичните условия в тро­пическа Флорида, нито към играта на открито, след като в София се беше подвиза­вал в зала. И е в Топ 100 едва от миналата година.

Този явно наистина иска да играе мачове и го прави. Има мачове в София - тук е, има във Флорида - отива там. Колкото може, докъдето стигне. А Григор говори също­то, но ако наистина му се иг­раеше толкова - София го ча­каше с отворени обятия.

След Флорида Григор зами­на за Акапулко, където победи двама американци от класа­та на Джумхур, преди да претърпи очаквана загуба от Доминик Тийм. 22-годишният австриец е нещо като Ди­митров преди 3 години. Иг­рае страхотно, всички го хва­лят и очакват да стане следващата голяма звезда. На кор­та, не покрай него. Докато Григор тренираше във Флори­да, Тийм прескочи до Буенос Айрес и разби куп спецове на клей, за да вземе титлата. После се отби в Рио, където стигна полуфинал и веднага след това хвана самолета за Мексико. Пристигна тъкмо за да бие Димитров. Явно не му трябваше много време, за да свикне с твърдите кортове в Акапулко, след като само пре­ди дни игра на клей на друг континент.

Тези момчета са по-млади от Григор и наистина искат да играят. Някои от тях вече са го изпреварили в ранглис­тата като Тийм, други може би скоро ще го направят. Те са новото ниво, по което трябва да се равнява. Преди години нашето момче го сравняваха с Федерер и го считаха за бъдещо величие. Вече е ясно, че големите са като извънземни в сравнение с не­го. Сега по-адекватно за него ще е да превключи на режим "средняк" и да тича по света, за да види къде може да изиг­рае още някой мач. Може пък някой ден щастието да му се усмихне отново и пак да влезе в Топ 10, но засега това не се очертава на хоризонта.

Ако участието в Акапулко не е задоволило глада му за иг­ра, пред него имаше още една възможност - мачът на Бълга­рия с Турция в Анкара. Не е толкова зле - не е у нас, къде­то по принцип Григор не иска да играе, но пък в Турция щяха да го посрещнат като господ. Така беше и в Атина преди ня­колко години. Тези страни ня­мат свой силен тенисист и пристигането на световна звезда като Григор е истинс­ко събитие. Победите му бяха напълно сигурни, въпреки че слабите съперници едва ли щяха да му помогнат да вдиг­не нивото си, за да се върне в Топ 20. Във всеки случай щяха да са някакви мачове, а Григор твърди, че иска да играе пове­че. Но той отново отказа на България. Стоименов обясни, че трябвало да се съсредото­чи върху ранглистата, за да може да се класира за олим­пийските игри. Те били по-важни от купа "Дейвис" тази година. Така е, но мястото на Григор в Рио не е под съмне­ние. С играта си срещу слаба­ците от Люксембург (без Жил Мюлер) миналата година той изпълни изискването за участие в националния тим, а кла­сирането му в ранглистата няма как да се влоши толкова бързо, че да изпадне от Топ 50 до лятото. Т.е. обяснение­то на мениджъра е съшито с бели конци. А пък и Григор мо­же би вече не е на тази въз­раст, че да тича насам-на­там по света и да играе раз­ни мачове, както правят по-младите му колеги. Може би му се иска да прекарва повече време на едно място с някой определен човек. Ако е така, има право да съобрази програ­мата си с особеностите на личния си живот. Но нека пос­ле не ни разказва колко много му се играе.

Емил Атанасов, "Тема спорт"