Атанас Узунов
бивш международен съдия

Темата с футболното съдийство е необятна, винаги ще има какво да се дискутира, да има недоволни. Хубавото на българското съдийство е, че се подмладява. На футболния хоризонт се появиха наистина кадърни и добри съдии, с визи, с ръст и не на последно място с езици, което е много важно. Тук веднага искам да кажа нещо много важно - в България все още се отдава леко предимство на синовете на мои бивши колеги. Това го споменах и след мача със "Славия". Важно е да се знае и запомни, че футболното съдийство не е наследствен бизнес!

Наистина имаме добри съдии, но все нещо им пречи, нещо не им достига, за да бъдат като своите връстници от близки на България държави, такива, които са от нашата черга. Вижда се, че освен в чисто футболно отношение те ни задминават и в съдийството и неслучайно реферират на далеч по-големи форуми или на по-възлови и важни етапи в дадена надпревара. Трябва да изпъкваш, да бъдеш безкомпромисен и уверен, тогава и ще бъдеш забелязан от специалистите, които ще ти дадат наряди да свириш в бели държави, както се казва.

Разполагаме с добри съдии и тук е моментът да отдам заслуженото на Станислав Тодоров, който вече е утвърден и с доста опит, Георги Йорданов, Георги Кабаков, Цветан Кръстев, Ивайло Стоянов. Може и да пропускам някой, но това са имената, за които се сещам на прима виста. 
Проблемът на нашите съдии е, че не са постоянни.

Други пък не показват "качествата" си във всеки мач. Куца им психиката, а не трябва да са обременени, за да могат да отсъждат това, което виждат. Трябва българските съдии да престанат да се влияят от това какво ще се пише за тях след мача, да не се поддават на натиск от страна на медии и най-вече на президенти. Тогава и самите президенти ще свикнат и няма да си позволяват да отправят упреци към реферите, а ще приемат всяко едно тяхно отсъждане за нормално. Просто се въртим в един омагьосан кръг.

Навремето, когато аз бях футболен съдия, имаше къде-къде по-страховити и мастити собственици на клубове, времената бяха смутни и бурни и бе далеч по-трудно да си рефер, отколкото сега.