ГОДИНАТА НА АТЛЕТИКАТА: Царицата е с празна кошница преди Париж 2024

Анализ на 2023 г.

ГОДИНАТА НА АТЛЕТИКАТА: Царицата е с празна кошница преди Париж 2024

Българската лека атлетика ще влезе в олимпийска година без нито една квота за най-големия форум. Това е прецедент за Царицата ни, която през 2023 г. се крепеше на тийнейджърът Божидар Саръбоюков.

Че регламентът за място в олимпийската делегация е изменен и вече нормативите са много високи и се чака до последния момент за класиране по ранкинг, е вярно, но фактите са факти.

Двама от подрастващите ни атлети изпращат 2023-а с най-добри позиции за участие на Олимпийските игри в Париж. Това са Божидар Саръбоюков и Лъчезар Вълчев. Те се намират на позиции в ранкинга на Световната атлетика на дисциплините им, с които имат шанс да дебютират на състезанията под петте преплетени кръга.

Саръбоюков

Европейският вицешампион в скока на дължина и троен скок за юноши за 2023 г. Саръбоюков е в 32-ата атлети, които за сега имат право да участват в олимпийския скок на дължина догодина. Състезателят на Димитър Карамфилов е на 26-о място сред подредените - седем състезатели са с покрит норматив, а останалите 25 са по ранкинг. Българинът иначе е 24-и в ранглистата. Саръбоюков беше световен вицешампион за юноши в скока на височина през 2022 г., но от тази година се концентрира в хоризонталните скокове. Той подобри няколко пъти националния рекорд в скока на дължина за юноши и го остави на 8.22 м. От 2024 г. Саръбоюков преминава във възрастовата категория на мъжете. 

Вълчев

Лъчезар Вълчев пък е с добра за момента позиция в тройния скок сред класиращите се за Олимпийските игри за момента. Европейският шампион в дисциплината за юноши под 18 г. през 2022 г. и бронзов медалист от първенството на континента за юноши под 20 г. през 2023 г. е на 23-о място сред подредените за Париж 2024. Осем атлети са с покрит норматив, а 24-има за сега се класират по ранкинг. Общо 32-а ще се състезават в тройния скок в Париж. Иначе Вълчев е 21-и в ранкинга. Разградчанинът, състезател на Красен Цонев, ще се състезава при юношите и догодина.

Системата за квалификация за Игрите в леката атлетика затваря на 30 юни догодина и за всички предстоят важните месеци преди това от 2024-а, за да затвърдят позиции със силни постижения и класирания.

2023

Като цяло 2023-а за българската лека атлетика беше свързана с успехите на споменатите вече спортисти, както и на още няколко младоци.

Саръбоюков и Вълчев спечелиха медали от европейското първенство за юноши и девойки, това направи и Пламена Миткова. Пловдивчанката се нареди втора и тримата завоюваха общо четири отличия. Христо Илиев се представи чудесно на 100 м в Йерусалим, където стана четвърти. 

По-малките състезатели се изявиха на Европейския младежки олимпийски фестивал. Там Радина Величкова взе сребро на скок дъжина, а Ирен Саръбоюкова се нареди трета в скока на височина. 

МЪЖЕ И ЖЕНИ

Присъствието на атлетите ни на ниво мъже и жени обаче не може да се похвали със сериозни успехи. 19-годишният Саръбоюков направи най-доброто представяне от тримата ни атлети на световното първенство в Будапеща (Унг) през август, класирайки се 21-и в скока на дължина. Но участието ни беше своего рода успешно, ако се има предвид, че имахме трима състезатели в Будапеща (Саръбоюков, Тихомир Иванов – скок височина, и Милица Мирчева – маратон), а на предното изданието на този форум бяхме представени само от Мирчева. Саръбоюков беше и единственият ни финалист на европейското първенство в зала. Той се нареди четвърти в скока на дължина, като със 7.97 м направи поредна поправка на рекорда на България за юноши. 

КЪДЕ СА ОПИТНИТЕ АТЛЕТИ?

А какво става с имената, които сме свикнали да чуваме, свързани с успехи в атлетиката ни? Габриела Петрова, Мирела Демирева, Тихомир Иванов – всички имаха проблеми с травми. Иванов превъзмогна болежките си е активен на пистата, но пък резултатите му са в застой. Границата от 230 см в скока на височина той не е доближавал от 2019 г., а с 225 см от изминаващата година е малко над онези 221 см, до които достигаше през предните две години. Олимпийската и европейска вицешампионка Демирева пък няма нито един старт през 2023 г. заради травма, но е с надежда, че ще участва на третите си Олимпийски игри през лятото. Не сме видели в сектора за троен скок и Габриела Петрова през изминаващата година.

И в един обзор за лека атлетика не можем да не споменем и Ивет Лалова. Именно тя си осигуряваше възможно най-ранно участие преди всяка от последните пет Олимпиади. Но вече тя е от другата страна. Още не е обявила официално, че е сложила точка на спортната си кариера, но това е повече от ясно – няма нито едно състезание от Игрите в Токио през 2021 г. В последните месеци я видяхме в ново амплоа – това на мотиватор и ментор. Но нещо много по-важно от всичко постигнала в спорта до тук се случи на Лалова през 2023-а. Тя е в очакване на първото си дете.  

СМЯНА НА РЪКОВОДСТВОТО

Извън пистата тази година е историческа за българската атлетика в ръководно отношение. Добромир Карамаринов предаде палката на управлението на Българската федерация по лека атлетика след 20-години като президент. Щафетата пое Иван Колев, който до скоро беше председател на един от най-успешните клубове у нас – старозагорския Берое. Избирането на Колев обаче не беше прието еднозначно в атлетическите среди и доведе до напрежение и дори напускането на дългогодишния вицепрезидент Асен Христов.

А относно Карамаринов – той продължава успешно да защитава реномето си на ръководител и през пролетта беше избран за президент на Европейската атлетика.

Като цяло - Царицата ни има проблемите на повечето спортове у нас – успешна реализация при подрастващи и все по-трудно запазване на нивото в следващия етап на спортна зрялост, голяма масовост при деца, малко запазени състезатели при мъже и жени. Омагьосаният кръг на новото хилядолетие. 

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки