Халфът на ЦСКА 1948 Ивайло Чочев най-после получи шанс да играе в националния отбор в злополучната ера "Кръстаич". Голямата звезда и голмайстор на Efbet лига показа на цяла България класата си и бе сред най-добрите на терена в Каунас. Чочев бе навсякъде по терена, бореше се, отнемаше топката, подаваше на съотборниците си. Нещо повече - на няколко пъти бе съвсем близо и до победния гол във вратата на борещите се геройски като опълченци литовски национали.

С появата си с националния екип лидерът на ЦСКА 1948 безспорно даде класа и доказа на всички, че съставът ни трябва да започва с него и другата голяма звезда от родното ни футболно първенство Кирил Десподов. Двамата плюс Мартин Минчев и Спас Делев са най-добрите офанзивни футболисти на България и е безумие някой от тях да остава "зачеркнат". Както вече направи многократно Кръстаич - лишавал отбора я от Чочев, я от Минчев или и от двамата накуп в предишните мачове...Ясно е, че България разполага с ограничен потенциал от добри футболисти и граничи с престъпление това което правеше до момента чепатият сърбин. И заради ината му още една кампания за голямо първенство отиде по дяволите и феновете ще продължат да чакат България да играе на Световно или Европейско първенство. Защото с Чочев в състава мачът с Черна гора щеше да е съвсем друг, вместо да загубим безславно с 0:1...

Вчера и друг играч на ЦСКА 1948 показа с влизането си на терена, че има място в състава. Става дума за Георги Русев, който направи интересни неща и внесе острота и нови идеи в атаката ни към крепостта на Литва. И на този фон човек да се чуди и мае какво правеше като титуляр Станислав Шопов, който имаше доста периферна роля за вицешампиона ЦСКА през изминалия сезон. Какво наложи включването му в състава? Глас от Борисовата градина ли прошепна името на Шопов в ушите на Кръстаич? Какво точно очакваше от младока сръбският селекционер?

Все въпроси, на които едва ли някога ще чуем конкретен отговор. Така както Кръстаич до ден днешен не е дал логично обяснение за игнорирането на Ивайло Чочев. Защо беше този инат Чочев да не бъде викан в националния отбор след отличното му представяне в ЦСКА 1948 през последните 2 години? Мениджърски интереси ли мътеха главата на сърбина? Има ли лично отношение на някого към клуба на Чочев и неговия финансов благодетел? Кой национален селекционер по света ще се лиши от дефанзивен халф, станал голмайстор на първенството? 

Въпросите станаха много и с тях може да се направи цяло интервю с Кръстаич, който явно вече напълно изчерпа кредита на доверие, който имаше от БФС и родните фенове. И прословутия инат към Чочев е само една от причините по-бързо да събира багажа си и да тръгва към Калотина....Ние все ще се оправим и без него...А Ивайло Чочев и Героги Русев скоро ще покажат своите качества по европейските терени, където започва походът на ЦСКА 1948 към Лигата на конференциите.