Временното наз­начение на Милош Крушчич за трень­ор на ЦСКА изглежда като продължение на работата на Люпко Петрович. Всяка круш­ка си има дръжка. Има логика в такова решение за поста в този момент с оглед на това, че Крушчич е добре запознат с отбора. Често сме виждали, че временните варианти ста­ват постоянни. Крушчич мо­же да поднесе изненада. Той не е известно име в професията, но това не значи, че трябва да се приема негативно. В на­чалото се чудехме кой е този човек, който дава указания вместо Люпко, но сега ще е по-лесно да го запомним. Въп­росът е да успее да обедини отбора, дa го мотивира и ентусиазира.

Разбира се, много е важно и как ще се напаснат трень­орът и футболистите. Обик­новено наставникът е този, който се нагажда към играчи­те. В обратния случай, ако се започне рязко налагане на нов стил, на нови изисквания, то­гава често се получават сът­ресения. Ще е по-добре, ако се направи плавен преход и треньорът постепенно приобщи отбора към своите идеи. В този момент може би Стойчо Младенов щеше най-добре да допадне на привържениците като избор, но очевидно по една или друга причина това няма как да се случи. Иначе Младенов има успехи и като футболист, и като треньор на ЦСКА, не крие сво­ите симпатии и привърза­ност към клуба, познава мате­рията и е най-лесен за внедря­ване. Тук може би нещата опи­рат повече до волята на ръко­водството.

В спортно-техническо от­ношение ЦСКА започна сезона с много големи амбиции, но увисна в треньорски аспект. Събраха се футболисти, нап­рави се сравнително бърза се­лекция, която тепърва тряб­ва да се види доколко е успеш­на. Има достатъчно добри и интелигентни играчи, които могат да вдигнат нивото на отбора. Но някак се получи разпиляване заради честите треньорски промени. Това като че ли по­обърка футболистите и дове­де до по-лошите резултати.

Като ахилесова пета на от­бора се оформи защитата. То­ва е малко изненадващо, защо­то до неотдавна именно отб­раната бе най-стабилното звено в отбора. През този сезон обаче настъпиха много промени. Има несигурност, лесно се превзема простран­ството пред вратата, липсва добър синхрон. Иначе в среда­та на терена съставът се за­пази напълно. Лошо е, че беше загубен Бикел, който от нача­лото на шампионата беше на­лаган заедно с Малинов. В ата­ка всичко се върти около Coy и Евандро, който на този етап се защитава най-добре. При Coy забелязваме спад в предс­тавянето. Но нестабилната игра в отбрана като че ли до­веде до дефекти в цялостни­те изяви на тима.

По отношение на това да­ли е възможно да е имало бой­кот от страна на играчите -не го изключвам напълно, фут­болистите са като ветропо-казатели и често отиват на­там, накъдето духа вятърът.

Реакцията на феновете в Стара Загора беше основната причина Люпко да си тръгне. Той със сигурност се е почув­ствал обиден. Все пак това е чо­век с много сериозна визитка.

Играчите понякога се нагаждат към ситуацията. Не изключвам част от тях да са се настроили срещу трень­ора и това да е оказало влия­ние на представянето им.

На ЦСКА му предстоят 4 поредни гостувания, които ще дадат някои отговори и до голяма степен ще предоп­ределят целите на клуба до края на сезона. Тимът се изп­равя все срещу сериозни отбо­ри - Локо Пловдив, Етър, Арда и Черно море. Тежки мачове са, но пък ЦСКА никога не е страдал от комплекс или от страх от гостувания, особено в първенството. Тук е мо­ментът да се направи преход в положителна посока и да бъ­де преминат рубиконът. Конк­ретно двубоят с Локо Плов­див ще е доста интересен. Ло­ко заслужава адмирации за иг­рата си този сезон. Предста­вя се силно, дръзко, има амби­ции, прави впечатление, че е добре организиран отбор, който играе с лекота и наст­роение. Но ЦСКА трябва да спечели, за да защити поне част от амбициите си.

Георги Василев-Гочето, "Тема Спорт"