Групата, в ко­ято попадна национал­ният ни от­бор по во­лейбол за европейско­то първенст­во през есента, може да бъде определена ка­то добра. Наистина Гер­мания в последните години показва голям напре­дък, а Чехия също е корав отбор. Предполагам, че пос­ледният тим ще бъде Холан­дия, чийто състав има пове­че качества от този на Испа­ния. Домакинството на шампио­ната е голям плюс за нас и трябва да го използваме максимално добре. При едно хубаво представяне в тази група отиваме в поток, който открива пътя ни към заключителната фаза.

Иначе много трудно може да се говори за фаворит за медал на това европейско първенство, с изключение на Русия. Този отбор играе во­лейбол с две класи над оста­налите. А за медалите мо­жем да се борим както ние, така и Сърбия, Германия, Полша и Италия.

Не мога да кажа, че група­та на руснаците е по-тежка. За мен Германия играе по-силен волейбол от Сърбия. Още повече че съседите ни са с нов треньор. Никола Гърбич е доказано име във волейбола, но не знаем как­во може като селекционер.

Що се отнася до Матей Ка­зииски, не съм аз човекът, който трябва да каже дали е необходимо отново да се търси и да му се молят да се връща в отбора. Казийски несъмнено е състезател от световна класа. Волейболът обаче не е индивидуален спорт. Този отбор в момента има сплав. Тя лесно може да бъде нарушена от идването на нов състезател, било то Казийски или някой друг.

Същото важи и за братята Валентин и Георги Братоеви. Във волейбола отборът се гради около качествата на състезателите. Не говорим само за физика и техника, а за характер и психика. Пла­мен Константинов може отно­во да остави Братоеви извън отбора, както го направи за световното първенство мина­лата година. Това ще бъде изцяло негова преценка. Пламен е човек, които постоянно се интересува от новите тенденции във волейбо­ла и ги прилага в отборите, които води. Вярвам, че тази година няма да бъде провалена за отбора, така както миналата. Вярвам, че националният тим на България е готов за нещо голямо.