Според мен има резон да кажем, че е по малко и от двете, защото колкото и да е закономерна възходящата линия, по която върви отборът след спечелването на Купата на България, едва ли повечето специалисти (с кавички или без) са слагали "смърфовете" в борбата за място в тройката и участие в евротурнирите през шампионата.

Едно е сигурно обаче - пловдивчани разполагат с добър треньор, което в интерес на истината мнозинството поставяше под съмнение, особено в първите месеци на босненеца на "Лаута". На мен лично като поведение Акрапович винаги ми е допадал, но смятах, че по-скоро умее да говори напудрено, за да се хареса на привържениците, отколкото, че наистина има капацитет да превърне Локомотив в солиден, подреден и труден за побеждаване съперник.

Е, към днешна дата "смърфовете" са отбор, който пълни стадиона, има балансиран състав със скромен бюджет и отново са онзи фактор в шампионата, който поне на мен ми липсваше в последните няколко сезона. Вярно е, че имаха епизодични фойерверки във всяко първенство, но само дотам. В този ред на мисли Христо Крушарски заслужава адмирации, колкото спорна и противоречива да е неговата личност. Защото видимо вярваше в решението си да гласува доверие на Акрапович, дори когато резултатите изглеждаха стряскащи. Заради него влезе и в конфронтация с привържениците без да му пука, а от дистанцията на времето се вижда, че това е бил повече от правилен ход.

Това, което ми харесва в Локомотив и специално в Акрапович е, че разбива наложената мантра, че са необходими много пари, за да се противопоставяш успешно на водещите отбори у нас. Всъщност той го показа и срещу Страсбург, където с малко повече късмет и определено стечение на обстоятелствата, Локото можеше и да направи някое чудо, но да не говорим за хипотези.

Фактите са такива, че човекът явно е на "ти" с материята, наясно е какво му е нужно, след като не може да се мери с бюджетите на Лудогорец, Левски, ЦСКА, Берое, Черно море и т.н. Смяха му се, че мъкне по 50 футболисти на проби от къде ли не на всеки трансферен прозорец, което е напълно логично, след като за селекция имаш пари, колкото да платиш на мениджъра на играча, който искаш. Въпросът е да имаш футболно око, за да видиш кой ще ти свърши работа и кой не. Сега бере плодовете на часовете гледане и отсяване, а безспорно в селекцията му има някои сериозни попадения като Езе, Малембана, Аралица, Ожболт, Йосипович, Томашевич и т.н. Към тях прибавяме и българските играчи като Мартин Луков, Бирсент Карагерен, Димитър Илиев, Момчил Цветанов и Георги Илиев.

Хем отборът е сглобен, хем е съставен от играчи, които биха донесли добър приход от продажба, хем може да бие всеки у нас. По подобен начин Херо правеше селекцията в Черноморец, като бяха открити и продадени за сериозни пари играчи като Атиф Шаешу, Жужу, Боли, Амари и т.н. По съвсем други причини колелото в Бургас не успя да се завърти, но тук е видно, че вече е завъртяно, а поне към момента няма основание за притеснение, че някой може да сложи прът в него.

Трето място, равен брой точки с Левски, на 4 от лидера Лудогорец, с най-резултатно нападение, пълен стадион... Какво повече за момента могат да искат на "Лаута"?

Източник: "Футболът с Тепавичаров" - страница в социалната мрежа Фейсбук, администрирана от бившия спортен журналист Иван Тепавичаров.