Треньорската визитка на Лотар Матеус е кратка и ясна: за последно той води израелския Макаби Нетаня, с който отпадна не от друг, а от българския Черно Море в Купата за УЕФА миналата година. От тогава е без работа. Преди това Матеус бе начело на Рапид Виена, Партизан, Атлетико Паранензе, помощник на Джовани Трапатони в Ред Бул Залцбург, както и селекционер на Унгария. С нито един от тези отбори не успя да постигне дори частичен успех. Защо това да се случи именно с българския национален отбор е въпрос, на който нямам отговор.
 

Тъкмо такова е и задочното ми питане към ръководството на БФС - от всички възможни кандидати да застанат начело на България (става дума за 25 души), Боби Михайлов и сие избраха най-неуспелия. Защо? Оправданието с парите е несериозно. За 360 000 евро годишно (колкото ще получава Матеус) можеше да бъде назначен специалист с опит и преди всичко - доказани способности като треньор. Вместо това, за втори път в историята на българския футбол, националният отбор ще се води от чужденец.
 

Само че сравнението с чехословашко-австрийския треньор Рудолф Витлачил едва ли ще се окаже в полза на Матеус, тъй като Витлачил класира България на Световното първенство в Англия през 1966 година, и то след победа над Белгия във Флоренция. Докато сега един от най-успелите германски футболисти ще трябва да променя психиката на българските играчи, които не могат да победят "колоси" като Черна гора. А идва мачът с Уелс, още един "колос", срещу когото всичко друго освен загуба или равен би било изненада. Дотам стигнахме да се надяваме поне срещу малките отбори България да победи с едно на мъка.
 

Лотар Матеус бе великолепен футболист. Един от последните велики защитници, играли основно на позицията либеро, междувременно вече останала в историята на футбола. Днес се играе в линия. Но българските футболисти не умеят това. Не умеят и много други неща, на които трябва да бъдат научени.
 

Липсва му нещо много просто: талант