Михаил Мадански е бивш футболист и треньор. Бил е начело и на младежкия национален отбор, а в периода 2010-2011 г. изпълнява едновременно и длъжността асистент на Лотар Матеус в първия отбор на България. Един от лекторите на треньорската школа по футбол към БФС. Понастоящем е преподавател в НСА, където е доцент от 2003 г. Ето какво сподели той специално NOVSPORT относно чуждестранните футболни треньори в България.
Треньорите
Нямам нищо против у нас да има чуждестранни специалисти, които да са начело на българските футболни отбори. Около 40 процента от наставниците у нас са чужденци.
За справка във Висшата лига на Англия имаше само двама англичани. На Острова никой не прави проблем с това. Клубовете са едни от най-богатите в света и могат да си позволят да взимат едни от най-добрите мениджъри.
Последните около 15 години от около 20 чуждестранни специалисти само един успя да постигне нещо започнящо се и като игра, и като резултати. И това е Бруно Акрапович.
Нито един от всички останали не е направил нещо изключително, което да ни остави без думи. У нас не идват някои светила в треньорската професия, които да засенчат българските специалисти. Лудогорец влезе в Шампионската лига с български треньори. Всички останали се провалиха.
Най-големите успехи на Левски са със Станимир Стоилов, тези на ЦСКА – със Стойчо Младенов. При „червените“ в последните години се извъртяха много чужденци, но резултат няма. Два пъти отборът влезе в групите на Европа със Стамен Белчев и със Стойчо Младенов. Взеха Купата на България с Любо Пенев и Христо Янев. На този етап не виждам особена разлика или качество, което да е от полза за българския футбол.
Нямам нищо против в България да дойде чужденец, който е доказано име. Но ако има такъв, то той няма да дойде в България. Причината - футболът ни е непривлекателен. Няма в последните години някое име на чужденец, което да ми е направило впечатление, с изключение на Валдас Дамбраускас, който беше начело на Лудогорец. Тогава отборът играеше красив и качествен футбол.
Условията за работа у нас
В България се работи много трудно. Тук има много фактори, които буквално пречат на работата им. Нашият футбол е труден за разбиране и адаптиране. Ние страдаме от лоша футболна среда. Тя е като тази в държавата. Някои от чужденците много трудно се ориентират. Има български наставници, които като получат Про лиценз и трябва да бъдат треньори само на Левски, ЦСКА или Лудогорец. Те отказват предложения за работа. Не искат да работят с юноши, не искат да са треньори на отбори от по-ниското ниво, защото искат да работят само на високо. Има такива, които години наред чакат голямата оферта, а тя докато дойде 7-8 вече са минали и те не са в треньорската професия. Така треньор не се развива. Той не трябва да отказва работа и постоянно да се усъвършенства. Това е истината. Колкото до въпроса за поста национален селекционер съм на мнение, че има български треньори, които са подходящи и притежават нужните качества.
Европа
В цяла Европа има подписана конвенция. Тя е свързана с треньорското образование. То се провежда във всички държави по един и същ начин. В тази връзка няма особено голяма разлика. Част от професията на треньора е да се самоусъвършенства. И да се развива в клуба, който и да е той. Това, което не ми харесва в нашите треньори, е, че когато останат без работа, не полагат усилия да вникнат в това какво трябва да направят. Най-елементарното е да си платят и да изкарат един стаж в някой клуб. Това се случва с някои от по-младите, например със Станислав Генчев, Малин Орачев, Александър Toмаш, Ивайло Петев и др. Те си платиха и изкараха стаж в големи отбори в Европа. Това е пътя да се развият. Класата на чужденците не е по-различна от тази на българските треньори
