Катя Дафовска бе голяма шамионка и по време на своята кариера прославяше името на България.
Това обаче е в миналото и ситуацията вече е съвсем различна.
Катето е ръководител и е президент на федерацията по биатлон. Логично е тя да носи най-голямата отговорност за представителите ни в този спорт и по-логично е шампионката от Чепеларе да си посипе главата с пепел, след катастрофалното представяне в ПьонгЧанг.
Едва ли и най-големите песимисти са си представяли подобно класиране на нашите.
„Черешката на тортата”, на което беше пародийното представяне на мъжката ни щафета и всичко това при положение, че държавата в лицето на министерството на младежта и спорта хвърли милиони за подготовката на биатлонистите ни в този олимпийски цикъл.
Самата Дафовска охолно раздаваше интервюта в последните месеци, в които обясняваше, че федерацията е напълно доволна от полаганите грижи отстрана на министерството.
На нашите биатлонисти бяха изпълнени и най-големите капризи, само и само да постигнат добри резултати на Олимпиадата, което е най-важното състезание през последните 4 г.
Вместо това в ПьонгЧанг видяхме провал след провал и мъгляви обяснения и извинения отстрана на състезателите. Щом Дафовска иска обществото да няма никакви очаквания към биатлона, не е ли по-добре ММС да спре парите и биатлонът да стане аматьорски?
Едва ли това ще доведе до кой знае колко по-слаби резултати, тъй като в ПьонгЧанг нашите стигнаха дъното.
Ако изключим проблясъкът с шестото място на Сани Жекова, рекордното в историята класирането на Владимир Зографски и приличното представяне на алпийците ни, то всичко останало в ПьонгЧанг беше пълна катастрофа и едва ли е редно ръководители на федерации, които носят отговорност за пълния провал да изявяват претенции към „журналисти и министри”, както го направи Дафовска.
Ако се върнем назад във времето на комунизма, след далеч по-добри класирания на Олимпиади шефове на федерации просто си заминаваха на секундата.
Сега обаче не е така и министърът на спорта, който и да е той, няма право на подобни мерки.
У нас министрите се сменят, но шефовете на федерации си остават.
А за обикновения зрител остава усещането, че колкото и усилия да прави държавата, колкото и пари да отпуска, провалите на спорното поле ще продължат, докато има подобни ръководители като Катето Дафовска.
Това обаче е в миналото и ситуацията вече е съвсем различна.
Катето е ръководител и е президент на федерацията по биатлон. Логично е тя да носи най-голямата отговорност за представителите ни в този спорт и по-логично е шампионката от Чепеларе да си посипе главата с пепел, след катастрофалното представяне в ПьонгЧанг.
Едва ли и най-големите песимисти са си представяли подобно класиране на нашите.
„Черешката на тортата”, на което беше пародийното представяне на мъжката ни щафета и всичко това при положение, че държавата в лицето на министерството на младежта и спорта хвърли милиони за подготовката на биатлонистите ни в този олимпийски цикъл.
Самата Дафовска охолно раздаваше интервюта в последните месеци, в които обясняваше, че федерацията е напълно доволна от полаганите грижи отстрана на министерството.
На нашите биатлонисти бяха изпълнени и най-големите капризи, само и само да постигнат добри резултати на Олимпиадата, което е най-важното състезание през последните 4 г.
Вместо това в ПьонгЧанг видяхме провал след провал и мъгляви обяснения и извинения отстрана на състезателите. Щом Дафовска иска обществото да няма никакви очаквания към биатлона, не е ли по-добре ММС да спре парите и биатлонът да стане аматьорски?
Едва ли това ще доведе до кой знае колко по-слаби резултати, тъй като в ПьонгЧанг нашите стигнаха дъното.
Ако изключим проблясъкът с шестото място на Сани Жекова, рекордното в историята класирането на Владимир Зографски и приличното представяне на алпийците ни, то всичко останало в ПьонгЧанг беше пълна катастрофа и едва ли е редно ръководители на федерации, които носят отговорност за пълния провал да изявяват претенции към „журналисти и министри”, както го направи Дафовска.
Ако се върнем назад във времето на комунизма, след далеч по-добри класирания на Олимпиади шефове на федерации просто си заминаваха на секундата.
Сега обаче не е така и министърът на спорта, който и да е той, няма право на подобни мерки.
У нас министрите се сменят, но шефовете на федерации си остават.
А за обикновения зрител остава усещането, че колкото и усилия да прави държавата, колкото и пари да отпуска, провалите на спорното поле ще продължат, докато има подобни ръководители като Катето Дафовска.
