За червената половина на България спечелването на тазгодишната Купа на България е точно такъв монументален момент. Този триумф не е просто поредното отличие във витрината - той е катарзис, дългоочаквано изкупление и символично приключване на един болезнен десетгодишен цикъл.
Кръгът се затвори - точно десет години след паметния триумф през 2016 г., когато ЦСКА надделя над Монтана във финала, съдбата реши нещата да се повторят и на треньорската скамейка отново бе Христо Янев. Човекът, който тогава вдъхна вяра на цялата измъчена от хаоса в клуба армейска общност, днес отново вдигна победоносно ръце, за да докаже, че армейският дух е безсмъртен.
Никой не може да оспори факта, че десетилетието между 2016 и 2026 година беше период на страдание, усещане за безпътица и безвремие за привържениците на ЦСКА. Години наред клубът преминаваше през организационни сътресения, горчиви разочарования на терена и половинчати мерки за тяхното преодоляване. Феновете бяха принудени да гледат как любимият им тим губи своята идентичност, борейки се повече със собствените си демони, отколкото със съперниците. Безкрайната върволица от спорни гастрольори в състава и бързо отлитащи обещаващи звезди беше писнала до крайност на всички.
Спечелването на тази купа носи обещание за край на тази ера на преходност и маркира първия значим успех на едно ново, бляскаво начало. Вероятно дори някои от най-верните фенове на ЦСКА не си дават сметка, че отборът не просто спечели един турнир – той си върна легитимността на водещ фактор в българския футбол.
Измъкването от блатото на посредствеността не започна от снощния мач срещу Локомотив Пловдив, но стана безспорен факт в дъждовната софийска вечер и архитект на това тактическо възраждане на терена отново е Христо Янев. Неговата харизма, хладнокръвие и дълбока емоционална връзка с клуба се оказаха онзи катализатор, от който отборът имаше крещяща нужда и който никой чуждестранен специалист не може да донесе.
Но докато Янев дирижираше събитията на зеления килим, този успех нямаше да бъде възможен без тоталната, направо тектонична промяна в клубното управление. Новото ръководство внесе солидна доза от безкрайно нужния професионализъм в Борисовата градина и управленския триумвират между новия собственик Валтер Папазки, изпълнителния директор Вангел Вангелов и спортния директор Бойко Величков успешно замени хаоса с визия и стратегия за нейното постигане, каквато в българския футбол практически не бяхме виждали досега.
Накратко казано, Папазки показа, че не е просто поредният благодетел и бащица, а лидер с ясна визия, подкрепен от оперативния замах на Вангелов и безценния футболен опит на Величков. Заедно, те осигуриха на Янев и неговите футболисти пълно спокойствие и институционален гръб, какъвто ЦСКА не бе имал от десетилетия. Резултатът е налице - трофей, спечелен с доминация и стил.
Практическата стойност, която купата носи със себе си е ясна – ЦСКА се завръща в евротурнирите и с това една от ясно заявените цели е постигната. И тя не е никак маловажна, защото за армейската общност европейските вечери не са просто мачове, те са част от генетичния код.
Завръщането във втория по престиж клубен турнир на Стария континент е първата голяма стъпка към реализирането на голямата цел на Валтер Папазки: ЦСКА да бъде не просто най-добрият български клуб, но и да притежава мощно, респектиращо присъствие в Европа. Присъствие, достойно за славната почти 80-годишна история на „армейците“. Когато неговият екип пое управлението на клуба, ясно бе заявено, че миналото няма да бъде само повод за носталгия, а стандарт, който настоящето трябва да покрие. Европа отново ще се съобразява с ЦСКА, а основите бяха положени с този триумф.
И най-хубавото е, че нищо не е оставено на голия ентусиазъм както често се е случвало у нас, а е подкрепено от мащабните инфраструктурни проекти, които Папазки и неговият екип реализират. За разлика от предишни управления, които чертаеха виртуални планове, сегашното ръководство преобразява клуба физически.
Папазки инвестира в бъдещето, осъзнавайки, че великият отбор изисква качествена инфраструктура. Пълната реконструкция „от кота нула“ на „Българска армия“ видимо напредва с уникално темпо и стадионът ще се превърне в най-модерното спортно съоръжение в България. Паралелно с това се извършва продължава разширението и модернизацията на клубната база в Панчарево, както и изграждането на изцяло нова детско-юношеска школа за млади таланти. Заявката е тези бази да са на най-високо европейски ниво, без аналог у нас.
Животът няма да приключи с тази купа, но тя е красивото лице на един колосален, продължителен процес, който трябва върне ЦСКА там, където му е мястото – на върха. И това няма да бъде успех само за клуба, а за целия ни футбол.
Това се вижда във вторичните ефекти на промените в ЦСКА, които се отразиха върху… неговите съперници. Изобщо не е случайно, че първото, за което заговори новият собственик на Левски е крещящата нужда от нов стадион за клуба, а във Варна изровиха от прахта позабравения проект за нов стадион за Черно море.
ЦСКА постигна първата си цел – отново вдигна престижен трофей и отново ще играе в Европа. Но е очевидно, че в клуба имат визия за много по-далеч в бъдещето.
