С наближаването на Олимпийските игри в Милано Кортина и предстоящите летни и зимни издания в Съединените щати, новият лидер на Международния олимпийски комитет (МОК) ще трябва да балансира между дипломация, прозрачно и трансформиращо управление и непреклонна решителност в навигирането на бурния политически пейзаж в близкото бъдеще.
Първите впечатления могат да бъдат измамни, но Кърсти Ковънтри показа, че зад слънчевото й излъчване се крие характер, способен да се справя с най-сложните хора и ситуации. Тя наследява Томас Бах като президент на МОК, ставайки първата жена и първият африканец, заемащ тази позиция – най-влиятелната в света на спорта – след церемонията по предаването на поста в понеделник.
На хоризонта на 41-годишната зимбабвийка, която заема този пост, се очертава предизвикателството да изгради отношения с президента на САЩ Доналд Тръмп. С Лос Анджелис като домакин на Олимпийските игри през 2028 г., Тръмп ще бъде често присъстващ в дневния ред на Ковънтри. Той неведнъж е демонстрирал склонността си публично да критикува световни лидери, включително украинския президент Володимир Зеленски и южноафриканския му колега Сирил Рамафоса.
Съдейки по първоначалния отговор на Ковънтри след убедителната й победа на президентските избори през март, тя изглежда подготвена да се справи с Тръмп. „Още от 20-годишна се справям с, да кажем, трудни мъже на високи позиции,“ заяви тя, добавяйки, че „комуникацията ще бъде ключова“.
За разлика от Тръмп, Ковънтри приема думата „провал“ като част от пътя си. „Всичко е страшно. Прегърнете това. Трябва да се проваляте,“ каза тя пред плувния отбор на американския университет Обърн миналата година. „Най-добрите уроци научих чрез провалите си, а аз съм се проваляла в много неща. Животът има чудесен начин да те поставя на място.“
В същото време решителността й изпъква, когато става въпрос за победа. „Бях забранена да играя карти със семейството, защото не им харесваше как се държа, когато губех,“ разкри тя. Поглед към автобиографията на Ковънтри показва, че провалите в живота й са относителни. Африканската представителка, която си татуира олимпийските кръгове на крака след първите си игри през 2000 г., е двукратна олимпийска шампионка и носителка на седем от общо осемте медала на Зимбабве от Олимпийски игри.
Ковънтри има и политически опит, тъй като беше министър на младежта, спорта, изкуствата и културата в Зимбабве от 2019 г. до тази година. Това й донесе критики, тъй като правителството, в което участва, беше обвинено в недемократични избори през 2023 г. от Международната комисия на юристите. „Не мисля, че можеш да стоиш отстрани и да крещиш за промяна,“ защити се тя. „Трябва да си на масата, за да я създадеш.“
Нейната работа като министър беше особено критикувана от зимбабвийската артистична общност. Президентът на Зимбабве Емерсън Мнангагва, чийто предшественик Робърт Мугабе нарече Ковънтри „златно момиче“ и й връчи 100 000 долара след златния медал от Пекин през 2008 г., отвърна на критиките: „Който не е впечатлен от нея, може да назначи друг, когато стане президент,“ заяви 82-годишният лидер.
През 2004 г. Ковънтри даде представа защо по-късно приема такъв предизвикателен пост и как белите в Зимбабве трябва да извървяват деликатен баланс. „Зимбабве е моят дом,“ каза тя след триумфалното си завръщане с първия си златен медал от Олимпийските игри в Атина. „Тук съм родена. Това е моята култура. Винаги ще представлявам Зимбабве. Цветът на кожата няма значение за мен. Всяка страна преминава през добри и лоши години.“
Ковънтри израства в градска среда. Родителите й Роб и Лин притежават химическа компания в предградие на Хараре, но изселванията на фермери – предимно бели собственици на земя – в началото на 2000-те я засегнаха. „Имах близки роднини и приятели, които бяха фермери и преминаха през много трудни времена,“ сподели тя.
Далеч от противоречията, Ковънтри показа решително лидерство в справянето с ръководството на зимбабвийския футбол и ФИФА. Тя подкрепи държавния орган за спорт и отдих, когато той спря дейността на Зимбабвийската футболна асоциация заради обвинения във финансови измами и сексуален тормоз над съдии. ФИФА, която има политика на нулева толерантност към политическа намеса, изключи Зимбабве от международния футбол през февруари 2022 г., но до септември същата година страната беше възстановена. По-късно официален представител на асоциацията беше отстранен за пет години заради сексуален тормоз над три съдийки. „Процесът беше труден, но си заслужаваше, за да имаме път напред, който ще бъде от полза за страната,“ каза Ковънтри през 2023 г.
Тези, които се изкушат да предизвикат Ковънтри в бъдеще, са предупредени.
По insidethegames.biz
