Непобедимата Армада продължава да изумява света! Испания защити европейската си титла и спечели безпрецедентен трети пореден трофей от голям футболен форум. Може би към момента не сме способни да осъзнаем колко велико постижение е това, но с годините ще се убедим, че „Ла фурия” сътвори един същински подвиг, триумфирайки и на Евро 2012.

Че Испания е най-добрия отбор в света е ясно, но е ясно и това, че дълги години иберийците бяха неудачниците на големите първенства – вечните четвъртфиналисти. От тази страна винаги са излизали много добри футболисти, имало е силни генерации в националния отбор, но само колкото да се стигне до топ 8 на световен или европейски шампионат. Всичко това обаче се промени през 2008-а, когато Испания положи основите на своята хегемония във футбола, продължаваща и до ден днешен. От неудачници испанците се превърнаха в богове!

Извоюваната европейска титла преди 4 години се прие като една мини-изненада, предвид неубедителното, в игрово отношение, представяне на „Ла фурия” в квалификациите и постоянните критики към тогавашния селекционер на тима Луис Арагонес, който пък не взе в състава за финалите легендата Раул. Въпреки това, Испания покори европейския връх, а приказката тепърва започваше.

Може би е малко некоректно да сравняваме клубен отбор с национална гарнитура, но в случая влиянието на Барселона на Пеп Гуардиола до голяма степен формира стила на „Ла фурия” в годините след спечелената европейска титла. Стилът „Тики-така” с множество прецизни пасове, контрол над топката и темпото на двубоя... всичко това се дължи на интелекта и смелостта на Гуардиола, който без притеснение наложи своите идеи, които впоследствие преобърнаха изцяло света на футболните тактики и начина, по който трябва да се играе тази игра. С течение на времето Висенте дел Боске, който замени Арагонес на треньорския пост, започна да разчита на все повече и повече футболисти на Барса. През 2008-а в тима на Испания имаше едва трима представители на каталунците, а сега, четири години по-късно, те вече са осем.

Хората си мислят, че „Ла фурия” е копие на Барселона, но това не е точно така. Наистина базата, върху която се надгражда, е вдъхновена от работата в „блаугранас” и голяма част от играчите играят в Барса, но и някои от основните единици на Испания се състезават в други тимове. Ето, че каталунската доминация на клубно ниво сякаш намери своя край миналия сезон, а тази на националния отбор продължава. Касияс, Рамос, Чаби Алонсо, Давид Силва, та дори и Фернандо Торес дават своя изключителен принос за успехите на „червените”. Юношата на Барса Жорди Алба, който изнесе фантастично първенство, подписа с каталунците по време на самия турнир, а до този момент се състезаваше с екипа на Валенсия. Затова не бива да се сложи знак за равенство между Испания и Барселона.

Задължително е да се отбележи перфектната работа на селекционера Висенте дел Боске. 61-годишният специалист проведе всичките си важни мачове по блестящ начин, подпомогнат, разбира се, от невероятната класа, която притежават неговите играчи. Тази Испания може всичко. Видяхме срещу Португалия как, дори и затруднена, „Ла фурия” може да се измъкне от неприятна ситуация, благодарение на шампионския си характер и вярата, че това, което футболистите правят, е правилно и ще донесе желания резултат.

Срещу своите съседи испанците не играха впечатляващо, но пък проявиха непробиваемата си защита, а в продълженията нагледно демонстрираха, че усетят ли миг колебание у противника, веднага могат да увеличат темпото на игра и да заиграят бърз и атрактивен футбол. Като стана дума за защитата, странно откъде се появи този мит, че отбраната на Испания може да бъде уязвима. Липсва Пуйол - да, но на терена са Серхио Рамос и Жерар Пике, а на вратата е Икер Касияс. Какъв е проблемът? Десетте поредни мача без допуснат гол в елиминационна фаза на голямо състезание говорят достатъчно, а рекордната серия от 511 минути, в която вратарят бе заключил вратата си на това първенство, е дори още по-красноречива. Видя се, че дори поставена под напрежение, отбраната може да се справя отлично.

А на финала на Евро 2012 Испания чисто и просто отвя Италия. „Фуриите” още веднъж доказаха, че когато заиграят на бързи обороти, другите просто трябва да замълчат и да се насладят на демонстрацията. В мача за титлата испанците излязоха с ясната мисъл, че трябва да натиснат още от самото начало и да играят атрактивно, за да оберат всички лаври за прекрасния си футбол накрая.

Наред с всички спечелени титли и признания е много важно какво оставя един отбор на бъдещите поколения, какво място заема той в историята. Е, Испания на Дел Боске, доразвила стила на Барселона, вече несъмнено е пример, който много тимове ще искат да следват занапред. Вярно е, че по-скоро Барса е възприемана като флагман на този стил, но „Ла фурия” нагледно показа, че има как да бъде модифициран.

Какво крие бъдещето на Испания? Изключително ефективната работа в клубните отбори с подрастващите гарантира, че представителният тим на „Ла фурия” ще продължи да бъде захранван с добри играчи. Футболисти като Тиаго Алкантара, Икер Муниаин, Хави Мартинес, Кристиян Тейо, Исак Куенка, Андер Ерера, Ориол Ромеу, Адриан Лопес и още много други младоци чакат своя шанс да блеснат с националната фланелка. А и все пак, нека още не отписваме настоящите футболисти. Все пак повечето от тях са на перфектна футболна възраст и могат да играят на високо ниво поне до следващото европейско. Може би скоро селекционерът на Испания ще изпадне в сериозни затруднения на кои футболисти да разчита за големите първенства. Дай Боже всекиму такива проблеми...

Влади Николов