Кубрат Пулев показа много сери­озно израстване спрямо мача си с Владимир Кличко. Макар да боксираха са­мо 3 рунда, той действително има прогрес при новия си тре­ньор Ули Вегнер. Построи стратегията си отлично, ка­то заложи на най-доброто си оръжие. А именно - левият прав, който държа Самюел Питър на разстояние и не му по­зволи да го атакува. Срещу не­го стратегията е една. Нигериецът можеше единствено да търси бой в близка дистан­ция, където да заложи на клинча и удари от него. Така Куб­рат трябваше да се пази от подобен развой и съумя да го прави много точно.

Направи ми впечатление и мисълта, с която Пулев се би в този двубой. Питър опита 3-4 мощни атаки с цел да търси нокаут с един удар. Кубрат обаче изключително умело ги парира с движение с краката и избегна опасен контакт. Исти­ната е, че Самюел не успя да разгърне нападенията си про­сто защото Кобрата го спира­ше във всеки един момент с ле­вия прав. Игра много умно и мислеше какво да направи на ринга.

Смятам, че с подобна игра и поведение, стриктно спазване на тактическия план и разгръ­щане постепенно през рундо­вете Кубрат може да спечели световната титла. Той опре­делено сбърка срещу Владимир Кличко. Тогава опита да атаку­ва от първия рунд и да търси зрелищен нокаут. За съжаление не му се получи. Вижда се оба­че, че вече нивото при Пулев е друго. Той си е взел поуки и знае, че няма нужда да гони ат­ракцията и е важна самата победа, а не начинът, по който ще бъде постигната тя.

Друг е въпросът сега той към коя титла е по-правилно да се насочи. За мен най-труд­но ще му бъде при Антъни Джошуа, въпреки че именно там е официален претендент. Бри­танецът е най-добрият бок­сьор в света в момента. Разпо­лага с всички елементи от играта - бърз, силен, опитен, комбинативен и издръжлив. Той е №1 в света. Много ми се иска Кличко да бие Джошуа, за да може Кубрат да се срещне с украинеца. Ако подходи по на­чина, по който се бие в момен­та - с разум, то резултатът този път ще бъде различен и ще бъде победа за Кобрата.

Освен това ми хареса игра­та на Тервел. Съперникът му не е никаква класа, но въ­просът е, че той показа онова, което правеше и като ама­тьор. Използва силните си страни и най-вече левия ъперкът. Вкара няколко такива в тялото на хърватина и той не издържа.

Като цяло самата организа­ция на галавечерта бе на висо­та, но можеше да се очаква по­вече от другите мачове. Те не бяха на нужното ниво за тол­кова много хора, които бяха в залата. Като за първи път оба­че съм доволен и се надявам, че тепърва ще има още подобни срещи в България.

Петър Лесов, олимпийски шампион от Москва 1980 г.