В България често имаме склонноста да повярваме бързо и безрезервно на "спасители", които ще оправят за нула време я държавата, я футбола...Примери в това отношение много, особено в последните две години и един от тях е сръбският треньор Младен Кръстаич. Дойде човекът откъм Калотина, започна с лакърдиите, "върза му" да бием Гибралтар и Северна Македония и изведнъж зажаднелите за успехи фенове и журналисти повярваха, че най-сетне българският национален отбор по футбол ще "възкръсне" за нови успехи по международните терени.

Лошото на заблудите и опиянението е, че след тях следва болезнен махмурлук, от който много боли главата. Е, в тази ситуация ще се събуди утре сутрин футболна България след поредната провалена кампания по класиране на голямо първенство. Защото след двете загуби на старта вече едва ли има оптимисти, че България ще се класира на Евро 2024 в Германия.

И понеже за всеки провал трябва да има и виновник, то в този случай отговорът е много лесен - това е сръбското менте Младен Кръстаич, чиято най-силна изява в последните седмици е дуетът му с Миле Китич на рождения ден на сина му...Просто този треньор обърка всичко, каквото можеше да се обърка в първите два мача от квалификационния цикъл...

Да се чуди и мае човек какво наложи в стартовия състав за мача с Черна гора да започнат новобранецът от ЦСКА Християн Петров и футболистът от изпадащия Спартак Варна Иван Йорданов. И на двамата от пръв поглед им личеше, че се притесняват и всяко едно отиграване е голяма мъка. А в същото време на пейката остана намиращият се в отлична форма играч на Спарта Прага Мартин Минчев.

За да се стигне до тазвечерната трагикомедия в Будапеща, където и на малките деца им стана ясно, че ще паднем убедително още с обявяването на титулярния състав от сръбския гуру. Та срещу футболисти от топпървенствата на Европа ние противопоставихме (нищо лично, разбира се) Ивайло Марков от втора дивизия на Полша....Плюс тотално неадекватния в защита и записал само броени минути в Серия А от началото на сезона Валентин Антов и пълната енигма от първенството на Израел Йоан Стоянов...

А какво да кажем за иначе много талантливия Никола Илиев, който, обаче не играе мъжки футбол в Интер? И за да продължим с въпросите към друже Младен, може да запитаме играят ли наистина най-добрите български футболисти в националиня отбор? Защо на инат не се вика най-добрият халф в първенството ни Ивайло Чочев? Не би ли помогнал с опита си Тошко Неделев? Защо бяха отписани с лека ръка опитни футболисти на 28-30 години, които можеще да помогнат в този момент? Не беше ли прекалено опасен експеримент, особено в мача с Черна гора, да се залаг само на младите?

Все въпроси, на които Младен Кръстаич дължи своите отговори. Най-малкото на все още вярващите и копнеещи за успех на националния отбор фенове. Но май най-добре е да мине Калотина и повече да не се връща...