За Лудогорец 24-тият час ще удари идната сряда. Тогава ще се види дали разградчани ще сед­нат в ложата на бал­канския елит, или ще останат в подно­жието. А поводи за притеснения има, защото 23-тият мач в Европа дръпна разградчани от гра­деното до този мо­мент. Добрата новина е, че Лудогорец получи шоковата те­рапия, но резултатът и класата на съпер­ника позволяват об­рат в София.

И срещу Партизан, и срещу ПСВ Айндховен, и срещу Лацио шампионът пе­челеше, защото бе уверен, играеше със самочувствие, бе до­ри безпардонен. Стяуа обаче накара разградчани да се приберат в черупка­та на малък провин­циален отбор.

Грешките започна­ха още с титулярния състав. Пускането на новото попълнение Юнес Хамза бе по-скоро демонстрация на сила и опит за шамар по самочувс­твието на румънци­те, отколкото разу­мен тактически ход.

Няма логика в мач като този тунизиецът да бъде предпоче­тен пред Безяк или Кишада, който между другото се нами­ра в топформа. В Бу­курещ на Лудогорец им бе необходим раздвижен нападател, който да пресира съперника и да бъде максимално полезен при контра­атака. На Дермен- жиев му бе нужен футболист като Безяк, който да търси контакт с топката и да не попада в изолация за дълги пери­оди от мача. Израбо­теният синхрон с Марселиньо, Мишо Александров и Мисиджан също е сери­озен плюс. От своя страна Хамза и 20 километра да навърти на мач, няма как да бъде дотолкова полезен, при поло­жение че неговата сила е да се срещне три пъти с топката в наказателното поле за 90 минути и да вкара един или два гола. Тунизиецът е добър ва­риант, но за мача в София, когато румънците ще бъ­дат далеч позатворени и няма да пресират така съперника. Тогава ще се наложи по-голяма концент­рация на физи­ческа мощ в на­казателното по­ле на Стяуа. Втора, но зна чително по-малка грешка бе отсъствие­то на най-скъ­пото попълне­ние Ангуло. Ко­лумбиецът е изключително бърз и заедно с Кейшара отдяс­но разградчани щяха да бъдат много по-непредвидими.

Страхът обаче бе този, който доведе дотам топката и ини­циативата да бъ­дат оставени на съперника след 25-ата минута и това да доведе до огромното напрежение в лудогорци. При халфове като Дяков и Златински, с Марселиньо и Мисиджан отборът трябва да има по-го­лям контрол, за да използва мощта на офанзивните футбо­листи. Разградчани бяха надиграни от Стяуа така както безалтернативно бяха наказани от Базел и Валенсия. Разликата е, че настоящият тим на стелистите няма класата нито на испанците, нито на швейцарците и затова толкова по-необяснимо е пове­дението на българс­кия шампион.

Голямото размина­ване в очакванията и представянето дойде и заради иг­рата на Марселиньо. Бразилският лидер не бе на ниво и не успя да изтегли от­бора си от дупката. В условията на страхотна преса и ско­рост от страна на съперника Марсели­ньо предпочете да се покрие. Така отборът загуби 50% от фантазията и изне­надата при създава­не на голови положения. За първи път Лудо­горец така и не стигна до голово положение, като гредата на Хамза трудно може да бъ­де броена за такова. Споменатите по-го­ре два съперника в лицето на Базел и Валенсия предложиха същия стил като Стяуа, същата висо­ка скорост и това шокира Лудогорец. За разградчани това е толкова необичай­но, при положение че в „А" група могат да бият Левски и ЦСКА на ходом и с втория си отбор.

След срещата иг­рачите на Георги Дерменджиев в един глас обявиха, че на реванша ще пока­жат зъби и ще изх­върлят Стяуа. Дано този път обаче при­казките не са само показно, поръчано от шефовете.

ТЕОДОР БОРИСОВ БОЯН ДЕНЧЕВ, в-к "Меридиан мач"