Завръщането след не особено продължителна пауза не е новост във Формула 1. Предишни известни състезатели, които са опитали късмета си след златните си години зад волана са Хосе Фроилан Гонсалес, който през 1951 г. носи първа победа за Ферари  в Гран при на Великобритания. През ’58-а година той се оттегля от спорта, но две години по-късно се връща за „черните кончета” за ГП на Аржентина.

 

Световният шампион за ’97-а Жак Вилньов изкара четири сезона в БАР до 2003 г., когато напусна след конфликт с Дейв Ричардс. Година по-късно той се завръща с Рено и проектът на Флавио Бриаторе. Следващите два сезона пилотира за Заубер и БМВ – Заубер, но така и не печели състезание след 1997 г.

 

Ники Лауда спечели три титли с Ферари от ’75-а до ’77-а, но след като едва се измъкна с живота си от жестока катастрофа на Нюрбургринг през ’76-а той се оттегля от спорта на следващата година. В продължение на две години той гради авиационната си компания „Лауда Еър”, но през ’82-а е привлечен от Рон Денис в Макларън.

 

Ален Прост - емблемата на Формула 1 в края на миналия век – спечели три титли през 80-те години в свирепи битки с Нелсон Пикет и Аертон Сена. Неразбирателства с бразилеца в тима на Рено води до преминаването му във Ферари, където едва не спечелва първа титла за италианците от 1979 г. Той се оттегля за една година през 1991-а, но се връща за следващия сезон с Уилямс, с които печели четвъртата си титла и се оттегля от спорта за постоянно по собствено желание.

 

Рекордите поставени от Шумахер и състезатели като Найджъл Мансъл, Греъм Хил, Алан Джоунс, Дан Гърни и др. са повече от интересни и необичайни.

 

От изброените състезатели само Лауда, Прост и Мансъл са печелили състезания след завръщането си.

 

Мика Хакинен, Фернандо Алонсо и Фелипе Маса осъществяват по-необичаен преход. В първите си сезони във Формула 1 тримата са понижени до тест пилоти, но след като заемат местата си в кокпита се наслаждават на забележителни успехи.

 

За първи път от пет и половина години насам пилот над 40-годишна възраст ще седне в състезателен болид по време на състезателен уикенд. За последно това стори Чанок Нисани през лятото на 2005 г. на Хунгароринг.

 

Последният състезател със старт за шампионата бе Найджъл Мансъл през 1995 г. за Гран при на Испания на 41 години 9 месеца и 6 дни.

 

Най-възрастният състезател в историята на Формула 1 е Луи Кирон. През ’55-а той стартира в Гран при на Монако на 55 години 9 месеца и 19 дни.

 

Шумахер ще подобри дългостоящият рекорд за най-отдалечени във времето състезания, или с други думи най-дълга кариера. Сега той е шести в класацията след Джак Брабъм, Рикардо Патрезе, Лука Бадоер, Рубенс Барикело и Греъм Хил, който постави рекорда през 1975 г. в Бразилия правейки последния си старт 16 години 8 месеца и 8 дни след първото си участие във Формула 1. Шуми ще бие постижението с неговите 18 години, 6 месеца и 17 дни.

 

Шумахер вече държи рекорда за най-голям времеви откъс между две победи с 14 години, 1 месец и 1 ден от Белгия 1992 г. до Китай 2006 г. Той притежава и рекорда за най-голям откъс от време между две най-бързи обиколки с 14 години 1 месец и 22 дни от Белгия 1992 г. до Бразилия 2006 г. Липсват му постиженията за полпозишън и подиум финиш, които принадлежат на Рубенс Барикело.