Костадин Крантев

"Защото основната задача на журналистиката е да се бори с неправдите, несправедливостите, кражбите, лъжите". С точно тези думи водещите от сутрешния блок на bTV презентираха публичното разкриване на източниците, които преди седмица "хвърлиха бомба" с твърденията, че в родния професионален футбол се договарят мачове. Няколко секунди по-късно информаторът, представен преди седмица като футболист, се оказа... репортер от екипа на телевизията.

Момчето, наговорило зад параван и с преправен глас поредните общи приказки за корупцията в родния футбол, преди било играло в "Б" група и било свидетел "от първа ръка" на доста ситуации, в които мачове са се решавали още в съблекалнята преди съдийския сигнал. И първия път геройски разказало онова, което знае, а сега още по-геройски излиза с името си, след като сигналът е стигнал до прокуратурата и заинтересуваните организации. Като истински герой от родните географски ширини обаче, и в първата, и във втората си изява той не каза нищо конкретно - нито едно име, нито един мач и нито един отбор. Обяви, че е направил това нарочно, за да не злепоставя приятели, които все още се борели със странните президентски изисквания по калните терени на професионалните ни лиги. И постави доста повече въпросителни около медийната етика, отколкото около черното тото в българския футбол.

Нищо лично към репортера и екипа на медията, отговорен за цялата сага, но да представиш любимия жанр на третокласниците "съчинение по преживяно" като журналистическо разследване е адски непрофесионално. Още по-долно е да поставиш колеги в ролята на уж тайни информатори, скривайки лицата им. А най-жалко е да разкажеш пред национална аудитория истории от битово-спортния ни фолклор и да се изживяваш за детектив и борец за справедливост, отговорен за епохален дебат по пътя към светлото бъдеще. Вие си отговорете дали точно по този начин медиите борят лъжите и неправдите.

По определение, а и по принцип в сериозната журналистика водеща е истината. Към нея, сигурен съм, се стремят и в bTV. Към онази истина, която е само една, няма квалификации и се базира на факти и връзки. Елементарни медийни практики като изфабрикуване на интервю и смяна на роли за пред камерата обаче, могат да добавят нежелани епитети към истината. Тя става "лесна", защото е базирана на думите на един или двама (независимо дали в ролята на мнимия букмейкър е синоптик, чистач или охранител) получаващи заплащане за труда си служители на телевизията. Става и "удобна" - за лична изява, за помпане на рейтинг и дори за излишна работа и дискредитиране на компетентните органи и заинтересуваните организации.

Става въпрос най-вече за БФС, разбира се. Не искам, а и не мога да им бъда адвокат. Далеч съм от мисълта, че големият проблем с батака на родния футбол е законодателен, както обяви в същото предаване изпълнителният директор на съюза Борислав Попов. Още по-далеч съм от оценяване на работата на футболните функционери, разследващи един сигнал за 4 години, като отлична. И много повече се числя към хората, които си мислят, че знаят що за стока е българското първенство и колко основна част от него може да е корупцията.

Но да разказваш какво си чул или си бил видял, не е пътят към изкореняването й. Ако няма доказателства, конкретика и имена - значи няма виновни, няма и смисъл от шумотевица. Залагаш ли на нечии спомени със същата лекота, с която си влязъл в телевизионното студио, можеш да се озовеш на подсъдимата скамейка. Нека следващия път в национален ефир не се разказват градски легенди от "наши" момчета зад "наши" паравани, а слуховете да се подкрепят от материал от истинско журналистическо разследване. Последното не е лъжица за всяка уста, но и не подронва имиджа на нито един участник в създаването му. Което впрочем не може да се каже за "сензационните разкрития на bTV за схемите с черното тото в българския футбол".